Стара Херцеговина
Стара Херцеговина е наименование останало в историческата памет за онези източно-херцеговински земи (сега западно-черногорски), които са влизали в състава на историко-географската област Херцеговина.
Съдържание |
История [редактиране]
Следствие от Въстанието в Херцеговина през 1875 г., с последвалата т.нар. "Източна криза", Берлинския конгрес решава Черна гора да се разшири териториално с част от Санстефанските придобивки, включвайки към територията ѝ тези земи.
Име [редактиране]
Името Стара Херцеговина е нарицателен спомен за това, че земите са били в състава на историческата област Херцеговина (влизали са в пределите ѝ около 4 века от образуването ѝ).
Обхват [редактиране]
Главни градове в областта са Никшич и Херцег Нови.
Към Стара Херцеговина спадат и територии от две сръбски общини с град Приеполе.
Историческата област Херцеговина обема територията и на сегашните девет черногорски и сръбски общини на Стара Херцеговина (седем черногорски и две сръбски) с центрове:
- Жабляк (Черна гора)
- Котор (Черна гора)
- Никшич (Черна гора)
- Плевля (Черна гора)
- Плужине (Черна гора)
- Прибой (Сърбия)
- Приеполе (Сърбия)
- Херцег Нови (Черна гора)
- Шавник (Черна гора)
Северните части от сръбските общини Прибой и Приеполе влизат в историческата област Стари Влах.
Етноси [редактиране]
Населението на Стара Херцеговина е предимно сръбско с изключение на община Никшич, където преобладават черногорците.
