Стара скопска чаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белградска улица е една от основните които минават през чаршията.

Старата скопска чаршия (на македонска литературна норма: Стара скопска чаршија) е тръговска и културно-историческа част в Скопие и една от най-големите знаменитости на града. Намира се на територията от Камения мост до Бит-пазар и от Калето до реката Серава.[1] Според административното деление на града чаршията е разположена в общините Чаир и Център. Във вътрешността ѝ е разположен безистенът, който е историческа забележителност.

Първите документирани данни за построяването на търговски център на мястото на днешната чаршия датират от 12 век.[2] По време на османското владичество на Скопие мястото бързо прераства в най-големия търговски дял на града, в който се намират множество джамии, ханове, кервансараи и други османски сгради и паметници. Чаршията претърпява големи щети по време на земетресенията в 1555 и 1963 година, както и от пожара в 1689 година. Чаршията пострадва и през двете световни войни, след което няколко пъти е обновявана.

В Скопската чаршия преобладава османската архитектура, въпреки че са забележими и остатъци от византийската, а в последно време се наблюдава и прилагането на модерната архитектура. В пространството на Скопската чаршия и в околностите ѝ са останали и няколко джамии, две църкви и часовникова кула, а през втората половина на 20 век са построени и сградите, които представляват Музея на Македония и сградата на Музея на съвременното изкуство. За развитието на чаршията в историята, нейната културна стойност и занаятите, които са били представени, свидетелстват предметите изложени в Музея на Старата скопска чаршия, разположен в рамките на Сули хан.

Със Закона за Старата скопска чаршия, приет от Събранието на Република Македония на 13 октомври 2008, чаршията е обявена за културно наследство от особено значение и оттогава е под постоянна защита на държавата.[3] В началото на 2010 година започва да се провежда петгодишна програма за съживяване на чаршията, която има за цел възстановяване на обекти, поддръжка на занаятите, както и постигане на икономическо и културно развитие на пространството на чаршията.[4]

История[редактиране | edit source]

Най-старите археологически находки, открити на Скопското кале посочват, че околното място е населено още в 4000 години пр.н.е., а първите исторически данни посочват, че първите, които са се заселили на пространството са били пеоните в 6 век пр.н.е.[5]

Със завладяването на Скупи (древен град близо до днешно Скопие) от римляните, започва строителството на храмове, бани и театри, с което градът става важен религиозен и културен център в Римската империя, което води и до развитието на пространството на днешната чаршия.

В 518 г., Скупи е бил разрушен от катастрофално земетресение, така че с идването на власт на Юстиниан I е построена нова столица, която е на отдалечено мястото от разрушения град. Въпреки това, за да се предпази населението, което напуска града, се заселва на един хълм, на който император Юстиниан построява днешното Кале.[5]

След падането на Преслав в борбата за опазване на Първата българска държава, Скопие получава стратегическо, политическо, икономическо и културно значение, а пространството около Скопското кале е оградено с укрепления, за да се запазят неговите богатства. По времето на цар Самуил на фасадата е построена и голяма градска порта, която служи за защита от атаките на византийския император Василий II в 1001 година.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стара скопска чаршија: За чаршијата, staracarsija.mk.
  2. Old Bazaaar - Skopje, Macedonia National Tourism Portal.
  3. Скопската чаршија доби заслужена заштита, Вестник „Вечер“, 15 октомври 2008.
  4. Почнува ревитализацијата на скопската чаршија, Вестник „Дневник“, 17 февруари 2010.
  5. а б Стара скопска чаршија: Историјат, sataracarsija.mk.
  6. Историски преглед од најстаро време до пропаста на Самоиловото царство, Проект „Стара скопска чаршија“.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.