Старинен Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крепостната порта „Хисар капия“

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху 3 от хълмовете на ПловдивНебет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Затова често е наричан и Трихълмие.

Пловдив е една от най-популярните туристически дестинации на България. Градът разполага с голямо разнообразие от обекти за настаняване.

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Пловдив е един от най-старите градове в Европа - по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена.

Градът се изгражда върху 3-те, събрани на едно място, хълма - Небеттепе, Таксимтепе и Джамбазтепе.

След завладяването на града от Филип Македонски остава името му Филипопол, популярно в древния свят. Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва: "...Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му..." - Лукиан /ІІ век/

След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради уникалното и красиво разположение на градския акропол върху 3-те хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на 3-те хълма“).

Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради: огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове.

Античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на историческото Трихълмие.

Паметници на античността[редактиране | edit source]

Археологически комплекс Небеттепе[редактиране | edit source]

На Небеттепе се намират останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, датирано към енеолита. През XII в. пр. н. е. прераства в древнотракийския град Евмолпия - един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Разкрити са още градско селище от времето на Филип Македонски (IV в. пр. н. е.) и крепостни съоръжения с бастион, зърнохранилище и квадратна кула от IV-II в. пр. н. е. до II-IV в. н .е. Когато древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му (през елинистичната епоха), старото заселище с крепостта на Небеттепе се превръщат в цитадела на градския акропол.

Античен театър[редактиране | edit source]

Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България.

Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига 3-етажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи.

Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Античен стадион[редактиране | edit source]

Античният стадион на Филипопол е разположен в ската между Сахат тепе и Таксим тепе, под площадното пространство до „Джумая джамия” и по протежение на главната пешеходна улица до пл. Каменица. Построен е във Филипопол в началото на (II век от н. е.) по модел на Делфийския стадион. Размерите му са: дължина 240 метра, ширина 50 метра, като дължината на пистата е един стадий - 600 гръцки (625 римски) стъпки. Античният стадион е събирал 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания - питийски, александрийски и кендрисийски игри. Понастоящем е разкрита северната дъговидна част на стадиона (сфендона) с 14 реда седалки, засводена улица, част от пистата, фрагмент от крепостна стена, пилони на акведукт и зидани канали. Централният вход на стадиона е бил оформен от зидани стълбове - пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях - атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели. Днес пиластрите могат да се видят в Археологическия музей в Пловдив.

Форум[редактиране | edit source]

Архитектурните проучвания показват, че това е най-големият ансамбъл от този тип, разкрит в Древна Тракия. Той се състои от площадно пространство (ареа) приблизително 100 на 112 метра. Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в града и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха. Бил е заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на древния Филипопол.

Одеон[редактиране | edit source]

Римският одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание, и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Археологически комплекс „Ейрене”[редактиране | edit source]

Археологическият комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Римски мозайки[редактиране | edit source]

Най-ранните мозайки датират от II век, но най-многобройни са находките от IV - V век.

Възрожденски къщи[редактиране | edit source]

Данчова къща

В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.

Балабановата къща[редактиране | edit source]

Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери, срещи с изявени творци от страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците „4 януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. В пространството пред къщата се намира пл. „Св. св. Константин и Елена“. Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Дановата къща[редактиране | edit source]

Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. „Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив двор. В нея е живял Христо Груев Данов - основателят на организираното българско книгоиздаване и затова носи името му. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей.

Куюмджиевата къща[редактиране | edit source]

Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи - домът на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“.

Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.

Къщата на д-р Стоян Чомаков[редактиране | edit source]

Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд.

От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.

Къщата на д-р Сотир Антониади[редактиране | edit source]

Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“, единствена по рода си в страната. Подредбата напомня за старинно-романтичния стил от времето на възрожденския Пловдив.

Къща „Георгиади“[редактиране | edit source]

В къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади се помещава експозиция „Българските земи през XV-XIX век и епохата на Българското Възраждане“, създадена през 1954 г. Построена е от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски през 1848 г. Експозицията представя ранноосманския период и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Къща „Ламартин“/„Мавриди“[редактиране | edit source]

Къщата на Георги Мавриди помещава музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за 3 дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща „Мавриди“ е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните 2 етажа са изпълнени с класическа симетрия.

Къща „Недкович“[редактиране | edit source]

Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Някои чуждестранни изследователи не без основание оприличават сградата на италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен 4-колонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от европейски градове. Днес къщата на Недкович е дом на експозиция „Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от XIX век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.

Къща „Хиндлиян“[редактиране | edit source]

Посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на 2-те сгради. Дворът обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към 3 големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от 6 мес. върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Стокхолми и други градове. В северната част на сградата е маазата (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско украшение в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.

Жълтото училище[редактиране | edit source]

Сградата се нарича така заради оцветяването на фасадите му в жълто. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и настанена в новата специално построена за целта сграда от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава Фолклорния факултет на АМТИИ.

Култура на Стария град[редактиране | edit source]

Катедрален храм „Свето Успение Богородично“

Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.

В непосредствена близост до Античния театър се намира основната сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (основана през 1964 г.). Историческата сграда на Основно училище „Гео Милев“ (основано през 1906 г.) се издига на югоизточния скат на Джамбаз тепе, до пл. „Възраждане“. В центъра на Стария град се намира целодневна детска градина „Щурче“.

В Старинен Пловдив се намира къщата-музей на Христо Г. Данов, където през 1855 г. е основано първото издателство в България. След 1999 г. в историческата сграда ежегодно на празника 24 май се връчват Националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура през предходната година.

Читалище „Възраждане“ - първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари 1869 г. - също се намира в Стария град. [1]

Православни храмове[редактиране | edit source]

В Стария град се намират православните храмове:

Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Свето Успение Богородично“
(1884 г.)
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област. St. Bogoroditza plovdiv.jpg
Храм „Свети Николай“
(1835 г.)
Предполага се, че черквата е строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите. Sveti nikola plovdiv.JPG
Храм „Свети свети Константин и Елена“
(1832 г.)
Разположена е в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 година на мястото на старата църкви от майстор Петко Боз Saints Constantine and Helena Church Plovdiv Klearchos 1.jpg
Митрополитски храм „Света Марина”
(1851 г.)
Църквата е православна, посветена на света великомъченица Марина. Намира се на ул. „Д-р Вълкович” № 7, в подножието на античния театър. Sveta nedelja plovdiv.jpg
Храм „Свети Димитър Солунски”
(1838 г.)
Може да се приеме, че основите на черквата "Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година. В сегашният си вид, църквата е осветена на 18 януари 1838 година. Sv dimitar pld.jpg
Храм „Света Неделя“
(1832 г.)
Храм „Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя-Кириакия . Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта – Хисар капия. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив Sv.Nedelja Plovdiv2.JPG

Етническо и верско разнообразие[редактиране | edit source]

Арменската църква „Сурп Кеворк“

В Старинен Пловдив от стотици години традиционно живеят в мир хора от различни народности и религии. В югоизточното подножие на Трихълмието се намира циганската Хаджи Хасан махала, в западното подножие - Джумая джамия, построена през 14 век. През последния век Старинен Пловдив се населява и от арменската общност на Пловдив.

Игралният филм „След края на света“, заснет през 1998 г. в Стария град на Пловдив, разказва за квартал, където във взаимно уважение съжителстват българи, турци, евреи, гърци и цигани.

В сърцето на Стария Пловдив в един двор са разположени арменската църква „Сурп Кеворк“ (Свети Георги), Арменският културен дом и основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджян“, основано през 1834 г., преименувано през 1944 г. на един от лидерите на комунистическото движение Степан Шахумян. С правителствено решение Арменското училище е закрито през 1976 г., а в неговата сграда е поместена Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“. След 1990 г. то отново отваря врати и връща името на дарителите - семейство Тютюнджян. Сред най-известните възпитаници на училището са театралният режисьор Крикор Азарян и бившият кмет на Пловдив д-р Гарабед Томасян. [2]

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

Редовни културни събития[редактиране | edit source]

Международен фестивал на камерната музика[редактиране | edit source]

Международният фестивал на камерната музика се организира от 10 до 20 юни ежегодно от 1964 г. Най-старият и единствен по рода си в България фестивал се провежда в двора на Етнографския музей в Стария град. Свидетелство за международния авторитет на фестивала е участието на изпълнители като Ифра Нийман, Святослав Рихтер, Данаил Шафран, Алексис Вайсенберг, Милчо Левиев, Минчо Минчев, Юри Буков, състави като Парижки камерен оркестър, Оркестър „Ерфурт“, „Инглиш Симфони“, „Лондонска серенада“, „Шидлоф квартет“ и други. Фестивалът се организира от Дирекция „Култура“ на Община Пловдив, Министерството на културата и Националния център за музика и танц.

Международен музикален фестивал „Античен театър“[редактиране | edit source]

Вердифестивал се провежда ежегодно от 1986 г. през юни. На сцената на Античния театър в продължение на седмица се изнасят спектакли на оперите на великия италиански композитор. Фестивалът се закрива с гала-концерт „Най-доброто от Верди“, на който се изпълняват и произведения на други композитори като Джакомо Пучини, Гаетано Доницети, Руджиеро Леонкавало, Жорж Бизе и др. Организатори на проявата са Оперно-филхармонично дружество - Пловдив и Дирекция „Култура“ на Община Пловдив. След 2010 г. името на фестивала е Международен музикален фестивал „Античен театър“.

Международен пленер по живопис[редактиране | edit source]

Провежда се ежегодно от 1977 г. през юли в Стария град. Пленерът традиционно завършва с изложба на създадените творби.

Национални есенни изложби[редактиране | edit source]

Националните есенни изложби са събитие, което се провежда от 1 до 30 септември ежегодно. Началото е поставено през 1967 г. с камерна изложба на акварели на Георги Божилов-Слона, в двора на Атанас Кръстев (Начо Културата). Постепенно от камерни изложби на пловдивски автори те прерастват в национални. Включват се творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има почетно участие на пловдивски автор. Характерно за есенните изложби е показването на живопис, графика и пластика в откритите дворни пространства на възрожденски къщи на Стария град. През годините в изложбите са представени творци като Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Димитър Киров, Кольо Витковски, Любен Диманов, Георги Божилов и много други. Организатори на проявата са Дирекция „Култура“ на Община Пловдив и Дружество на пловдивските художници.

Седмица на съвременното изкуство[редактиране | edit source]

Провежда се през септември в Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Проявата стартира неофициално през 1994 г., а 3 год. по-късно с учредяването си Сдружение „Изкуство днес“ става основен организатор на форума. Представя съвременни решения в областта на визуалните изкуства, като освен мултимедийните и компютърните проекти и арт инсталации в седмицата е отделено време за авангардни изяви на други изкуства – театър, музика, литература.

Нощ на музеите и галериите[редактиране | edit source]

Нощта на музеите и галериите се провежда в Пловдив от 2005 г. В последния петък на септември всички галерии и музеи отварят пространствата си за концерти, представления, прожекции, пърформънси, дискусии и всичко свързано с изкуството и културата. Организатор е „Open Arts Foundation“.

Празник на Стария град[редактиране | edit source]

Ежегодно в последната събота на септември на откритите пространства и в къщите на Старинен Пловдив се изнасят концерти на фолклорни танцови и вокални групи, джаз-балетни формации, хорове, рок и джаз групи, състави за стари градски песни, камерни театрални спектакли и др. Дългогодишен участник в празника е Фолклорен ансамбъл „Тракия“. Организатори на проявата са Общинският институт „Старинен Пловдив“ и Дирекция „Култура“ на Община Пловдив.

Международни фотографски срещи[редактиране | edit source]

Фотографските срещи се провеждат през октомври. Форумът досега има над 15 издания. Включва авторски изложби във възрожденските къщи и дворове на Стария град, кръгла маса и пленер с фотографите-участници. Със свои изложби са се представяли най-известни български фотографи, както и изявени творци от други страни. Организатори на проявата са Дирекция „Култура“ на Община Пловдив и Фондация „Фотографско средище“. В реализацията на изложбите е неоценимо съдействието на чужди културни центрове и посолства – Гьоте институт, Про Хелвеция, Британския институт, Алианс Франсез и др.

Статут и съвременно развитие[редактиране | edit source]

Крепостна порта Хисаркапия

През 1956 год. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване на паметниците от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. [3] [4]

С Указ №3182 на Държавния съвет на НРБ от 12 ноември 1987 г. Старият град получава статут на отделно кметство (десето кметство) в Община Пловдив. През 1995 г. то е закрито и територията му става част от Район Централен. [5] Към 2010 г. съществуват мнения, че е необходимо Стария град отново да получи административна автономия като отделен Район в Община Пловдив. [6]

Обявеният през 2007 г. проект „Централ Пловдив“, предвиждащ построяване на хотел, търговски център, висока 55 м кула с 2 панорамни асансьора и висящ мост към Южното подножие на Стария град предизвиква противоречиви реакции и протести, включително създаване на Фейсбук групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив““. [7]

Сделки с Георги Гергов[редактиране | edit source]

През 1998 г. пловдивският бизнесмен Георги Гергов става собственик на „Стария Пловдив“ АД при приватизацията му. Дружеството притежава няколко емблематични възрожденски къщи, действащи като ресторанти: „Ритора“, „Пълдин“, „Тракийски стан“, „Церетелевата къща“ и др.

През 2006 г. с решение на Общинският съвет на Община Пловдив е учредено дружеството „Пълдин Туринвест“ АД. Негови акционери са Община Пловдив със 75% дял, представляващ 16 имота в Стария град, и фирми на Георги Гергов с останалите 25%. Публично-частното партньорство е създадено с основната цел „да се спре разрухата на паметници на културата в стария град и развитието на Пловдив като важен туристически център и културен маршрут“. Сделката е съпроводена със серия политически скандали. Първоначалното предложение на тогавашния кмет Иван Чомаков срещу апортираните имоти общината да получи само 25% от акциите е било оттеглено след разговор с лидера на СДС Петър Стоянов.[8] В края на 2008 г. депутатите от РЗС Яне Янев и Димитър Абаджиев внасят в прокуратурата сигнал за нередности при създаването на дружеството и последващото му апортиране в Пловдивския панаир.[9]

Хотели и ресторанти[редактиране | edit source]

В Стария град действат хотелите „Ритора“, „Хеброс“ [10], „Seven Hills“ [11], „Алафрангите“ [12]. Може да се спи и по-евтино в хостелите Plovdiv Guesthouse [13] и Hikers Hostel. [14]

Някои по-известни заведения за хранене са ресторантите „Пётр I“ и „Пълдин“, ресторант-градина „Филипополис“ [15], Летни сцени „Конюшните на царя“, ресторантите „Рахат тепе“, „Камбаната“, „Българска къща“, „Потомци“, „Тракийски стан“, „Жанет-45“, „Свети Никола“, „Renaissance“, „Santa Maria“ („Улпия“), „Граждански клубъ“, „Криптата“, кафе „Арена“, арт-кафе „Мон Шери“, еко-бар „При Майкъл“, механа-градина „Хъшове“, ресторант-градина „Кредо“, клуб-ресторант „Union“, арт-клуб „Бохеми“, клубовете LAK и „Изгубеният свят“, кафета „Старинно“, „Антикварно“, „Доли“, „Балабан“, „Таксим“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Читалище „Възраждане“. // Портален сайт на читалищата. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  2. За 175 години Арменското училище възпита световни знаменитости. // в. Марица. 2009. Посетен на 11 юни 2010.
  3. UNESCO: The Ancient Plovdiv. // UNESCO. 2004. Посетен на 09 юни 2010.
  4. Спогодба с ЮНЕСКО за „Старинен Пловдив“. // Културен институт на Република България. 2004. Посетен на 09 юни 2010.
  5. Справка за събитията за Десето кметство, Пловдив. // Национален регистър на населените места. 2010. Посетен на 09 юни 2010.
  6. Дискусия: Старият град - седмо кметство?. // в. Марица. 2009. Посетен на 09 юни 2010.
  7. Да спрем проекта за „Централ-Пловдив“. // Facebook. 2009. Посетен на 09 юни 2010.
  8. Пловдив хариза на Гергов ремонтирани къщи уникати. // в. Сега. 2006. Посетен на 11 юни 2010.
  9. „Пълдин туринвест инвестира“ 6 милиона, реставрира къщи руини в Стария град. // в. Марица. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  10. Хотел-ресторант „Хеброс“. // hebros-hotel.com. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  11. Хотел „Seven Hills“. // sevenhills.hit.bg. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  12. Хотел-ресторант „Алафрангите“. // alafrangite.eu. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  13. Plovdiv Guesthouse. // plovdivguesthouse.com. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  14. Hikers Hostel. // hikers-hostel.org/pd/. 2010. Посетен на 11 юни 2010.
  15. Ресторант-градина „Филипополис“. // philippopolis.com. 2010. Посетен на 11 юни 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]