Стари град (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стари град.
| Стари град Стари Град | |
| — село — | |
 панорама | |
  Стари град | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 281 m |
| Население | 95 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Стари град в Общомедия | |
Стари град (на македонска литературна норма: Стари Град) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот, на около 23 км югозападно от град Велес. Има добро землище в долината на р. Бабуна, а е и в близост на жп линията Велес – Битоля и шосейния път Велес – Прилеп, при все тези предимства селото е силно пострадало от процесите на обезлюдяване в региона.
Селската църква е посветена на Свети Димитър.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Стари град е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стариград (Starigrad) е посочено като село с 32 домакинства и 123 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Стари Градъ има 320 жители, всички българи християни.[2]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стари град (Stari Grad) живеят 344 българи екзархисти и 6 цигани.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 43 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година Стари град дава 8 доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Стари град (Starigrad) като българско християнско село.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стари град
Илия Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[7]
Митре Арсовски (р. 1936), генерал-полковник, първи началник на генералния щаб на армията на Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
| |||||||||||
