Старогръцка комедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Старогръцката комедия възниква през 6 век пр.н.е., но първите литературни опити в този жанр не са познати. Състезания между комедийни хорове се провеждат за първи път към 488/86 г. пр.н.е. по време на Големите Дионисии. Думата „комедия“ буквално означава „песен на комоса“, а „комос“ — „весело празнично шествие“.

Според Аристотел комедията води началото си от запевачите на фалическите песни, изпълнявани по време на процесиите в чест на боговете на плодородието, най-вече на Дионис (а още и на Деметра и дъщеря ѝ Персефона, Приап). Обредите и песните в чест на тези божества виждат в смеха и сквернословието жизнетворяща сила. Други източници са: шумните и весели битови сценки с пародиен и карикатурен характер, чрез които селяните, отиващи в града за Дионисиевите празници, са осмивали градската култура. От култа към Дионис комедията взема следните елементи:

  • хорът, състоящ се от 24-ма души, разделени на 2 полухория,
  • агон — традиционният му характер се заменя с актуална проблематика. Например в комедията на Аристофан "Облаци" се противопоставят стари и нови нрави;
  • парабаза — изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;
  • богатата, ярка маскировка.

Както комедията, така и трагедията водят началото си от култа към Дионис, но традиционността много бързо се преодолява и проблематиката става актуална. Трагедията и комедията имат още нещо общо помежду си: стремежът към очистване, но постигат тази цел по различен начин. Трагедията чрез състрадание и страх, а комедията — чрез смях, породен от фиктивното страдание на героя.

Видове[редактиране | edit source]

  • Стара атическа комедия. Според Аристотел води началото си от Сицилия; има изобличителен политичекси характер, персонажите не са индивидуализирани, а представят обобщени образи. Сюжетите обикновено имат фантастичен характер. Има следната структура:
    1. Пролог — експозицията, в която се излага фантастичният проект на героя; изяснява се съдържанието и смисълът на дадената комедия.
    2. Парод — първото излизане на хора на сцената.
    3. Агон — състезания между действащите лица; обикновено изказаното от този, който надделява в спора и оказва посланието на комедията.
    4. Парабаза — изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;— изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;
    5. Поредица от сцени и стазими, в които се развива сюжетното действие.
    6. Екзод — заключителна част, не следва хорово изпълнение.
  • Средна комедия. 4 век пр. Хр. — постепенно се преодолява политическият характер на комедията, значително намалява ролята на хора.
  • Нова атическа комедия — края на 4 век пр. Хр. — появява се и утвърждава комедията на характерите и интригата.