Старогръцка литература

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Старогръцка литература са произведенията на гръцката литература до IV век сл. Хр.

Образно казано, още през IV век пр. Хр. текстове са били записвани във вид на книги и дори е имало книжен пазар в Древна Гърция. Все пак много от произведенията на старогръцката литература са загубени за нас или познати единствено от цитати.

Класическа и предкласическа античност[редактиране | edit source]

Това е периодът от Омир до IV век пр. Хр. и походите на Александър Велики. През този период произведенията са изключително и само в стихове.

Епическа поезия[редактиране | edit source]

Ранните обитатели на Гърция - егейците и микенците - възпявали в песни различни героични събития; устната им традиция се състояла от песни за войни и герои. Тези песни са възприети от елините (древните гърци) през II хил. пр. Хр. и в едно с донесените от тях индоевропейски форми на стиха стават основа на епическата поезия.

За същинско начало и в същото време връх на епическата поезия се смятат произведенията на Омир Илиада и Одисея, написани на йонийски и отчасти еолийски диалект някъде през VIII век пр. Хр. Те се открояват с красотата и съвършенството на езика в дактилен хекзаметър. При все това самата фигура на Омир е твърде мистична. Илиада разказва за Троянската война и е трагедия, но Одисея е доколкото трагична, дотолкова и комична и разказва за Одисей - герой от Троянската война.

Друг велик поет от този период е Хезиод. Но за разлика от Омир Хезиод разказва за себе си в своята поезия; извън нея няма други източници за него. Неговите две произведения са Дела и дни и Теогония.

Наименованието "лирическа" произлиза от факта, че първоначално тя била пята в съпровод на инструмент, наречен лира. Различавани били два типа - лична и хорова. Вероятно първият поет бил Архилох от Парос, около 700 г. пр. Хр. От неговите произведения има запазени само фрагменти.

Личната лирическа поезия била развита на остров Лесбос. Пръв Терпандър, който бил от Лесбос, но живеел в Спарта, изпълнявал произведенията на Омир в съпровод на лира. Повечето от неговите лирически поеми били химни в прослава на боговете, и по-специално Аполон. Запазените фрагменти от неговите творби са обаче със съмнителна автентичност. По-късно Алкей, създава алкаическата строфа, неговите произведения били на религиозна и политическа тематика, а някои от тях и поетически обръщения към Сафо, която той обожавал. Алкей и Сафо са двамата най-прочути лирически поети. Сафо създава сафическата строфа, но пише и в други лирически форми. Изключително рафинирани са нейните поеми за любовта и приятелството, те са обичани от гръцките поети и често цитирани. Друг поет, Анакреон, пише за любовта и виното, а също и елегически двустишия, епиграми, ямби.

За разлика от личната лирическата поезия, хоровата такава е писана на дорийски диалект. Нейното развитие започва през VII в. пр. Хр. Поети на хорова лирика - Талетас, Терпандър, Алкман, Арион, Стезихор, Ибик, Симонид и Бакхилид. Хоровата лирика достига своя връх през V век пр. Хр. в лириката на Пиндар, който писал хорова лирика от различни типове - хвалебствени химни, дитирамби и т.н. Запазена е едва 1/4 от произведенията му.

Други литературни форми[редактиране | edit source]

През V и VI век пр. Хр. философи като Емпедокъл, Ксенофан, Парменид разработват жанра на философската поема, използвайки епическия стих и дикция на Омир и Хезиод. Към края на V век пр. Хр. се създават някои от най-ранните запазени до днес гръцки прозаически творби, най-забележителната сред които е приписвана на Хипократ.

Що се отнася до историографията - двама от най-знаменитите историографи работят през гръцката класическа епоха - Херодот и Тукидит. Херодот обикновено е наричан бащата на историята и неговата История е всъщност първата истинска литературна проза в историята на западната култура. И все пак Тукидит бил по-добрия историк. Неговият критичен поглед върху източниците, включването на документи, и тежък, мъчителен труд направили неговата История на Пелопонеската война от изключително значение и с особено влияние върху по-нататъшните поколения историци. И още един, трети, историк - Ксенофонт, започва своята работа там, където Тукидит приключва своята, тоест през 411 г. пр. Хр. и продължава историята си до 362 г. пр. Хр. Неговите съчинения били доста повърхностни в сравнение с тези на Тукидит, но пък той писал с особен авторитет и умение по военните въпроси. И за това се представя най-впечатляващо в Анабазис - където описва свое участие в наемна армия. Той има и три произведения във възхвала на Сократ. Това са Апология на Сократ, Пирът и Мемораблия (Спомени за Сократ). Макар че и Ксенофонт, и Платон са познавали добре Сократ, съществуват значителни разлики в образа му, създаван от двамата, и затова е интересно да се направи съпоставка между написаното от историка военачалник и поета философ.

Драма[редактиране | edit source]

Драмата се развива през VI в. пр. Хр., като в началото тя представлява хорово изпълнение от мъже, а по-късно актьорите започват да водят диалози и хорът остава като един вид самостоятелно действащо лице. От хилядите драми писани и играни през класическата епоха много малка част са запазени.

Трагедия[редактиране | edit source]

Оцелели са известен брой от произведения от трима автори: Есхил, Софокъл, Еврипид.

Комедия[редактиране | edit source]

Също като трагедията, комедията възниква от ритуал в чест на бог Дионис, но в този случай пиесите били доста пълни със сквернословия, ругатни и обиди. В Атина комедиите станали официална част от фестивалните празнувания през 486 г. пр. Хр. и парични награди били предлагани за най-добрите представления. Тъй като много от комедиите са всъщност загубени, от ранните комедии са оцелели само някои работи на Аристофан, който осмивал всичко и всички. Например в Птиците той се присмял на Атинската демокрация. В Облаците пък атакува Сократ и се присмива на софистите. В Лизистрата осъжда войната. Общо оцелелите му пиеси са 11.

През 4 в пр. Хр. се развива така наречената Нова комедия. За най-добър сред пишещите я е смятан Менандър. За сравнително краткия си живот Менандър е написал общо 108 комедии. От неговите комедии("Гняв", "Човеконенавистник", "Щит", "Перинтийка", "Сикионец", "Братя", "Третейски съд" и др.) са запазени само откъси (цяла е само Дисколус (Мизантроп). За разлика от Аристофан, в своите произведения Менандър не се фокусирал върху големите обществени проблеми. Но независимо от ограничения фокус на пиесите му те оказали въздействие върху по-нататъшните поколения и те били свободно адаптирани от римските поети Плавт и Теренций Афр. Дори пиесите на Молиер са в някакъв смисъл реминисценции на Менандър.

Библиография[редактиране | edit source]

Старогръцката литература в теоретичен план.
  • Богдан Богданов, От Омир до Еврипид, 3 изд., 1971; Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 1993; 2001
Особености на литературния анализ в старогръцката литература, общи проблеми на старогръцката литература (помагало).
Старогръзка митология, старогръцка литература и култура.
Особености на старогръцкия роман.
Литература и култура на елинизма. Проза, поезия, драма.
Старогръцка литература до епохата на елинизма, гръцка митология.
  • Богдан Богданов, Култура, общество, литература, 2007
Древногръцки общество, култура и литература.

Виж още[редактиране | edit source]