Староунгарска писменост

Староунгарската писменост е писмена система, използвана от маджарите до началото на 11 век, когато първият християнски крал Ищван I въвежда латиницата.

Писмеността продължава да се използва в отдалечени части на Трансилвания до средата на 19 век. Макар понякога да е наричана унгарски руни, тъй като външно напомня руните, използвани от някои германски народи, староунгарската писменост не е свързана с тях, а произлиза от орхонската писменост и е много близка до писмеността, използвана от хуните (хуни-утигури = българи, откъдето може би някои учени виждат близост с прабългарското писмо)^{[източник? (Поискан преди 51 дни)]}.

Унгарски руни