Старо Балдовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Старо Балдовци
Старо Балдовци
— село —
41.4658° с. ш. 22.7483° и. д.
Старо Балдовци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина209 m
Население269 души (2002)
Пощенски код2430
МПС кодSR
Старо Балдовци в Общомедия

Старо Балдовци (на македонска литературна норма: Старо Балдовци) е село в община Босилово на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните поли на Огражден, североизточно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старо Балдовци се е наричало Старо Балдешенци.[1]

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старобалтовци (Starobaldovtzi) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 74 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старо Балдевци е населявано от 155 жители, от които 50 българи християни и 105 турци.[3]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Старо Балдевци живеят 27 турци, а останалите жители на селото са българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има жители.[5]

Националност Всичко
македонци 116
албанци 0
турци 124
роми 5
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 24

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Т. VII. Кн. I. Скопје, Архив на Македонија, 1982. с. 154.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007