Старо Нагоричане
| Старо Нагоричане | |
|---|---|
|
Старо Нагоричане на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Североизточен |
| Община: | Старо Нагоричане |
| Географска област: | Средорек |
| Население: | 555 (2002) |
| Надморска височина: | 403 м |
| Геогр. положение: | 42° 11' 53" сев. ш. 21° 49' 42" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | KU |
Старо Нагоричане или понякога Старо Нагоричани или Старо Нагоричино (на македонска литературна норма: Старо Нагоричане) е село в Община Старо Нагоричане в североизточната част на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.
[редактиране] История
[редактиране] „Свети Георги“
В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква „Свети Георги“, издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година рашкият крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на 14 век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите (т.нар. палеологов ренесанс) и са сред най-забележителните творби на прочутите солунски художници Михаил и Евтихий, работили в края на 13 и началото на 14 век.
В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г., и починал следствие от получените рани при падането си от коня.
[редактиране] В Османската империя
През 17 век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на 19 век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо Нагоричино има 1 150 жители българи християни.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония[2].
В началото на 20 век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1 200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.[3]
[редактиране] В Сърбия, Югославия и Република Македония
По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители[4].
Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 110 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 452 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
[редактиране] Личности
- Родени в Старо Нагоричани
Митре Българмицев (Даскал Митре), български просветен деец
Петко Илиев (1886 - 1912), сърбомански четнически войвода
[редактиране] Вижте също
- Кръстю Лазаров. Революционната дейност в Кумановско
- Официален сайт на Община Старо Нагоричане
- Община Старо Нагоричане на сайта на македонското министерство на местното самоуправление
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.217.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.128-129.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Старо Нагоричане | ||
|---|---|---|
| Старо Нагоричане | Алгуня | Алинце | Арбанашко | Байловце | Брешко | Буковляне | Войник | Враготурце | Врачевце | Дейловце | Длъбочица | Добрача | Драгоманце | Дренок | Жегляне | Желювино | Канарево | Карловце | Коинце | Кокино | Мъгленце | Макреш | Малотино | Младо Нагоричане | Никуляне | Облавце | Орах | Осиче | Пелинце | Пузайка | Рамно | Ругинце | Степанце | Стрезовце | Стърновец | Цветишница | Цвиланце | Челопек | ||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |