Старчество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старчеството (на руски: Ста́рчество) е направление в християнското монашество, при което така нареченият старец, т.е. монах с високи заслуги в духовната дейност, наставлява и обучава в монашеска практика поверените му кандидати за служба в манастира. Старчеството има корени в християнския аскетизъм от IV в. и в исихазма.
Най-известната обител на старчеството е манастирът Оптина пустиня в Русия, а един от най-уважаваните старци е св. Амвросий Оптински (1812-1891).
Външни препратки [редактиране]
- Старчеството според учението на светите отци и аскети, прот. Александър Соловьов
- Причини за появата на лъжестарчеството, о. Владимир Соколов за старчеството от древността и днес