Старчество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Старчеството (на руски: Ста́рчество) е направление в християнското монашество, при което така нареченият старец, т.е. монах с високи заслуги в духовната дейност, наставлява и обучава в монашеска практика поверените му кандидати за служба в манастира. Старчеството има корени в християнския аскетизъм от IV в. и в исихазма.

Най-известната обител на старчеството е манастирът Оптина пустиня в Русия, а един от най-уважаваните старци е св. Амвросий Оптински (1812-1891).

Външни препратки[редактиране | edit source]