Статица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСтатица
Μελάς/Άνω Μελάς
Музеят „Павлос Мелас“
Музеят „Павлос Мелас“
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Статица
Статица на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Статица
Статица на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°42′00″ с. ш. 21°16′00.12″ и. д. / 40.7000, 21.2667
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Население 96/47[1] (2001)
Надм. височина 1 000/1 200[2] m

Статица или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 Στάτιστα, Статиста[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 96 жители. От 1940 година махалата Горно Статица се води като отделно селище под името Ано Мелас (Άνω Μελάς), което в 2001 година има 47 жители.

География[редактиране | edit source]

Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планинета Вич (Вици) - Лисец, Голината и Лунджер. През Долно Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала.

В Статица има музей на Македонската борба - гръцкото наименование на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 15 век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[4] В края на 19 век Статица е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.[6]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.[8]

В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.[12]

По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 3. В селото има 1 политическо убийство.[14] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135[15]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Статица
  • България Атанас Денев (Данев, 1874 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[18]
  • Гърция Константин (Дино) Стерьов Копелето, незаконен син на убития от ВМОРО Касъм бег, деец на ВМОРО, станал по-късно гръцки андарт, сътрудник на Павлос Мелас, след смъртта му отрязва главата му и я отнася в Желево, по-късно е четник на Евтимиос Каудис[19][20]
  • Република Македония Илия Димовски (1908 - 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия
  • Република Македония Ристо Миляновски (р.1936), писател от Република Македония
  • Гърция Христина Кандзаки (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[20]
Починали в Статица

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Съответно за Долно и Горно Статица.
  2. Съответно за Долно и Горно Статица.
  3. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα - Μελάς
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  9. Στάτιστα
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 204 и 880.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  17. В това и следващите преброявания числата са за Долно и Горно Статица заедно.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 204.
  19. Спомени на Георги Попхристов [1]
  20. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.