Стая за мъчения
Стаята за мъчения или изтезания, наричана още в художествената литература Стаята на ужасите е специално пригодено помещение, обичайно разположено в подземията на средновековните крепости и замъци в което са се извършвали разпити на заподозрени в извършването на различни престъпления лица, с цел изтръгване на самопризнания за стореното от тях.
Обичайно тези помещения са били слабо осветени. Изтръгването на самопризнания от заподозрените се е осъществявало по правило от палачи облечени с черни качулки на главите с цел да не могат да бъдат разпознати впоследствие от заподозрените и съответно да станат жертва на лично отмъщение.
За изтръгването на самопризнания от заподозрените са се използвали различни методи за причиняване на физическа болка и страдание с цел всяване на страх и ужас у разпитваните. Класическият инструмент за мъчение през средновековието бил стрападото.
Инквизицията в хода на инквизиционния процес използвала различни методи за изтръгване на самопризнания, като например още при строителството в папския дворец в Авиньон била устроена така камерата за изтезания, че стените да усилват звуковия ефект от писъците на изтезаваните всявайки страх и ужас в килиите на подлежащите на разпит. Самата камера е имала формата на пещ с комин като фуния в горната си част, така че да създава у задържаните и подходящ зрителен ефект. [1] В Нюрнберг и Залцбург стаите за изтезания са били на няколко етажа. В Нюрнберг стаята е била оборудвана с всевъзможни машинарии за изтезания, докато в Залцбург е имало специална „стая под капак“ като чакалня за затворници, където у заподозрените се е създавало подходяща за предстоящите самопризнания атмосфера огласена от писъците на онези находящи се в стаята за мъчения. Когато настъпвало подходящото време за затворника, същият бил изтеглян в горната камара (етаж) за изтезания. [2] Съществували са и дълбоки ями с вода или змийски ями разположени под „стаите под капак“, където евентуално са могли да бъдат хвърлени жертвите на изтезанията от горния през един етаж надолу с цел да се удавят ефектно или да умрат в страшни мъки изпохапани от отровници пред предстоящите за разпит. [3]
Дворецът на инквизицията[редактиране | редактиране на кода]
Дворецът на инквизицията е бил оборудван съвършено за времето си с четири прогресиращи типа килии за лишаване от свобода. В Дворецът е имало заседателна зала, кабинети за служителите на инквизиционния трибунал, както и жилища за Великия инквизитор и обикновените инквизитори. Килиите за задържане са били разположени в следната последователност:
- Най-близо до жилищата е била килията за задържане по милост, която била запазвана най-вече за богатите престъпници, които при доброволно завещание на собствеността си на Инквизицията са били обикновено освобождавани без да се е налагало да бъдат придвижвани по етапния ред на второ ниво.
- Следваща е била килията за покаяние. Тези килии обичайно са били разположени в малки кръгли кули с диаметър около 3 метра. Те са били боядисани в бяло като обзавеждането им е включвало стол и легло. Интериора им е бил така решен, че в помещението е прониквала много малко дневна светлина.
- Ако задържания не сътрудничи, следващата стъпка в процеса на задържането е била тъмницата. В подземието стените са били с дебелина 1,5 метра, двойни врати, а помещението денонощно е в пълна тъмнина, така че затворения да няма представа дали навън е ден или нощ. С хвърления в тъмница не се е осъществявала каквато и да е комуникация. [4][1] На задържания само веднъж на денонощие били доставяни храна и вода, а остатъците (включително физиологичните) от помощението са били отстранявани веднъж на всеки четири дни. [1]
- След подходящ като време престой в тъмницата, при неоказване на съдействие затворниците са били премествани в стаята за мъчения. [1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Secret Societies of All Ages and Countries By Charles W. Heckethorn Kessinger Publishing, 1992 p. 179 ISBN 1-56459-296-0, ISBN 978-1-56459-296-5 728 pages
- ↑ Archaeologia: or miscellaneous tracts relating to antiquity Society of Antiquaries of London, 1838 p. 243 Item notes v. 27 Original from Ghent University Digitized Oct 23, 2008
- ↑ The destiny of the soul: A critical history of the doctrine of a future life William Rounseville Alger, Ezra Abbot Edition 10 Publisher W. J. Widdleton, 1878 Original from the University of Michigan Digitized Sep 19, 2007
- ↑ Punishment and Reformation: A Study Of The Penitentiary System from Google Books search Quote: "Punishment and reformation: a study of the penitentiary system - Page 100 by Frederick Howard Wines - Psychology - 1910 - 387 pages In the torture chamber, the three principal forms of coercion were by the cord, by water, and by fire. In the second of these, which has not been described..."
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||