Стезихор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стезихор
Στησίχορος
древногръцки поет
Бюст на Стезихор. Рим.
Бюст на Стезихор. Рим.

Роден
630 г. пр.н.е.
Починал
555 г. пр.н.е. (75 г.)
Катания, Сицилия
Литература
ПериодVII-VI в. пр. Хр.
Жанровехимн, буколика
Стезихор в Общомедия

Стезихор (на старогръцки: Στησίχορος)) е древногръцки лирически поет, един от Деветимата лирици.

"Музо - изличи в паметта си войните, заедно с мен възслави сватбите на боговете, богатия пир на мъжете и трапези честити".

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сцената на падането на Троя от римската табличка Tabula iliaca capitolina, с надпис на гръцки: „Падането на Троя по Стезихор“.

Роден е в Химера, Сицилия, вероятно през 640 г. пр.н.е. Обявява се против тираните и тиранията, затова е прокуден и принуден да обикаля по чужди краища.

Знае се, че е автор на 26 книги, всяка от която се състояла от по една поема – „Орестия“, „Елена“, „Погребението на Пелей“, „Цербер“, „Падането на Троя“. До наши дни са достигнали около 60 фрагмента всеки, малко от които са по-дълги от 7 стиха. От него се черпили сюжети великите трагически поети на древна Елада.

Не е истина тая легенда,
ти не си качвала
на красивите кораби,
нито си стигала
във троянската крепост.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]