Стелеров морски орел
| Стелеров морски орел | ||||||||||||||||||||||
 Haliaeetus pelagicus |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Haliaeetus pelagicusPallas, 1811 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Стелеровия морски орел (Haliaeetus pelagicus) е едра дневна граблива птица от семейство Ястребови. Видът е ендемит на Далечния Изток.[2]
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
- Дължина на тялото: 85 – 94 cm
- Тегло: 4,9 – 9 kg
Женските индивиди са по-едри и по-тежки от мъжките. Оперението е черно-кафяво с бели опашка, рамене и чело.[3] На п-в Корея са установени и изцяло черни индивиди, принадлежащи към подвида H. p. niger, или Корейски морски орел.
Разпространение и местообитание [редактиране]
Гнездовият му ареал обхваща азиатското крайбрежие на Берингово море, северното крайбрежие на Охотско море, където е прелетен, полуостров Камчатка, южното крайбрежие на Охотско море, долното течение на р. Амур, островите Сахалин и Шантар, където е постоянен. Зимува в Североизточен Китай, п-в Корея, Японските острови и Курилските острови.[3]
Обитава морски брегове и долните течения на реки, по-рядко навлиза навътре в сушата, където има водоеми богати на риба. Предпочита гористи речни долини, където може да намери подходящи дървета за гнездене.[3]
Начин на живот и хранене [редактиране]
Част от популацията отлита на юг през зимата, друга остава на Камчатка и брега на Охотско море.[3]
Храни се най-вече с големи риби. Любима му е тихоокеанската сьомга (Pacific salmon), но лови и друга плячка. Характерно за него е мършоядството.[3]
Размножаване [редактиране]
Моногамни птици. Прави гнезда предимно върху големи дървета, но също и върху крайморски скали и островни скали далеч от брега. Гнездото е грубо, направено от големи пръчки и клони. Снася обикновено 2 яйца, които мъти в периода април – май, в продължение на 7 седмици. Малките стават самостоятелни след около 10 седмици.[3]
Природозащитен статут [редактиране]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)[4]
Световната популация наброява 5000 птици, но намалява. Основните заплахи са изсичането на старите гори, строежи на ВЕЦ и интензивния риболов. Особена заплаха е отравянето с олово от сачми в трупове на убити животни, които орела поглъща. Препоръките за облекчаване на неблагоприятните влияния включват ограничаване на въздействията от индустриализацията в Русия, създаване на места за хранене, насърчаване на устойчиво управление на рибните запаси и защита на районите за хвърляне на хайвер на сьомгата.[3]
- Включен в Червената книга на Русия като рядък вид с ограничено разпространение[2]
Бележки [редактиране]
- ↑ По класификацията на Sibley и Monroe. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) е обединен в разред Щъркелоподобни, заедно с още 8 разреда. Все още по-често се употребяват традиционни класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
- ↑ а б Haliaeetus pelagicus. В:2000 Красная книга России. Том 1. Животные. Посетен на 29 юли 2008
- ↑ а б в г д е ж Grzimek's Animal Life Encyclopedia. Vol. 8, Birds I (2003), стр. 334
- ↑ BirdLife International 2007. Haliaeetus pelagicus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 29 юли 2008.
Литература [редактиране]
- Grzimek's Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 8, Birds I, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 333 - 334 (електронно издание, pdf)
