Стелеров морски орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стелеров морски орел
Riesenseeadler.jpg
Haliaeetus pelagicus
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни [1]
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Haliaeetus Морски орли
вид: H. pelagicus Стелеров морски орел
Научно наименование
Уикивидове Haliaeetus pelagicus
Pallas, 1811
Разпространение
Haliaeetus pelagicus distr.png
Подвидове
  • H. p. niger
  • H. p. pelagicus


Стелеровия морски орел (Haliaeetus pelagicus) е едра дневна граблива птица от семейство Ястребови. Видът е ендемит на Далечния Изток.[2]

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

  • Дължина на тялото: 85 – 94 cm
  • Тегло: 4,9 – 9 kg

Женските индивиди са по-едри и по-тежки от мъжките. Оперението е черно-кафяво с бели опашка, рамене и чело.[3] На п-в Корея са установени и изцяло черни индивиди, принадлежащи към подвида H. p. niger, или Корейски морски орел.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Гнездовият му ареал обхваща азиатското крайбрежие на Берингово море, северното крайбрежие на Охотско море, където е прелетен, полуостров Камчатка, южното крайбрежие на Охотско море, долното течение на р. Амур, островите Сахалин и Шантар, където е постоянен. Зимува в Североизточен Китай, п-в Корея, Японските острови и Курилските острови.[3]

Обитава морски брегове и долните течения на реки, по-рядко навлиза навътре в сушата, където има водоеми богати на риба. Предпочита гористи речни долини, където може да намери подходящи дървета за гнездене.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Част от популацията отлита на юг през зимата, друга остава на Камчатка и брега на Охотско море.[3]

Храни се най-вече с големи риби. Любима му е тихоокеанската сьомга (Pacific salmon), но лови и друга плячка. Характерно за него е мършоядството.[3]

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамни птици. Прави гнезда предимно върху големи дървета, но също и върху крайморски скали и островни скали далеч от брега. Гнездото е грубо, направено от големи пръчки и клони. Снася обикновено 2 яйца, които мъти в периода април – май, в продължение на 7 седмици. Малките стават самостоятелни след около 10 седмици.[3]

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Световната популация наброява 5000 птици, но намалява. Основните заплахи са изсичането на старите гори, строежи на ВЕЦ и интензивния риболов. Особена заплаха е отравянето с олово от сачми в трупове на убити животни, които орела поглъща. Препоръките за облекчаване на неблагоприятните влияния включват ограничаване на въздействията от индустриализацията в Русия, създаване на места за хранене, насърчаване на устойчиво управление на рибните запаси и защита на районите за хвърляне на хайвер на сьомгата.[3]

  • Включен в Червената книга на Русия като рядък вид с ограничено разпространение[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. По класификацията на Sibley и Monroe. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) е обединен в разред Щъркелоподобни, заедно с още 8 разреда. Все още по-често се употребяват традиционни класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
  2. а б Haliaeetus pelagicus. В:2000 Красная книга России. Том 1. Животные. Посетен на 29 юли 2008
  3. а б в г д е ж Grzimek's Animal Life Encyclopedia. Vol. 8, Birds I (2003), стр. 334
  4. BirdLife International 2007. Haliaeetus pelagicus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 29 юли 2008.

Литература[редактиране | edit source]

  • Grzimek's Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 8, Birds I, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 333 - 334 (електронно издание, pdf)