Стение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стение
Стење
Преспанското езеро и Стение на брега му (вдясно).
Преспанското езеро
и Стение на брега му (вдясно).
Стение (Република Македония)
Red pog.png
Стение
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1063 m
Население (2002) 438 души
МПС код ВТ
Стение в Общомедия

Стение (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Стенье, на македонска литературна норма: Стење) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспасното езеро в непосредствена близост до албанко-македонската граница и край него има граничен контролно-пропускателен пункт.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Стение е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В средата на века селото е владение на манастира „Свети Наум“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Стение (Sténié) е посочено като село с 15 домакинства и 42 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стенье има 168 жители, всички българи християни.[3]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стение има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[4][5]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 438
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Стение

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.43.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 156.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.