Стение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 40.9333° с.ш. 20.9167° и.д.

Стение
Стење
Lago di Prespa, Macedonia.jpg
Преспанското езеро
и Стение на брега му (вдясно).
Стение (Република Македония)
Red pog.png
Стение
Стение на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Пелагонийски
Община: Ресен
Географска област: Горна Преспа
Население: 438 (2002)
Надморска височина: 1063 m
Геогр. положение: 40° 55' 59" сев. ш.
20° 55' 0" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС: ВТ

Стение (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Стенье, на македонска литературна норма: Стење) е село в Община Ресен, Република Македония.

Съдържание

География [редактиране]

Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспасното езеро в непосредствена близост до албанко-македонската граница и край него има граничен контролно-пропускателен пункт.

История [редактиране]

В 19 век Стение е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В средата на века селото е владение на манастира „Свети Наум“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Стение (Sténié) е посочено като село с 15 домакинства и 42 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стенье има 168 жители, всички българи християни.[3]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стение има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Стение днес [редактиране]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители, всички македонци.[5]

Личности [редактиране]

Родени в Стение

Външни връзки [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 156.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.