Стение
| Стение Стење |
|
|---|---|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Ресен |
| Географска област: | Горна Преспа |
| Население: | 438 (2002) |
| Надморска височина: | 1063 m |
| Геогр. положение: | 40° 55' 59" сев. ш. 20° 55' 0" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ВТ |
Стение (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Стенье, на македонска литературна норма: Стење) е село в Община Ресен, Република Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспасното езеро в непосредствена близост до албанко-македонската граница и край него има граничен контролно-пропускателен пункт.
История [редактиране]
В 19 век Стение е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В средата на века селото е владение на манастира „Свети Наум“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Стение (Sténié) е посочено като село с 15 домакинства и 42 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стенье има 168 жители, всички българи християни.[3]
В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стение има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Стение днес [редактиране]
Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители, всички македонци.[5]
Личности [редактиране]
- Родени в Стение
Стоян Георгиев, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[6]
Външни връзки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 156.
| Населени места в Община Ресен | ||
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |