Стенли Кубрик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стенли Кубрик
Стенли Кубрик 

Кубрик през 1949 г.
Роден: 26 юли 1928
Ню Йорк, САЩ
Починал: 7 март 1999  (на 70 години)
Лондон, Великобритания

Стенли Кубрик (на английски: Stanley Kubrick) е американски режисьор, сценарист, продуцент и фотограф, живял през голяма част от кариерата си във Великобритания. Смятан за един от най-добрите кинорежисьори през втората половина на 20 век,[1] той е известен с внимателния подбор на сюжетите си, с бавния си начин на работа, с разнообразието от жанрове, в които работи, и с техническия си перфекционизъм.

Филмите на Кубрик се характеризират с формален визуален стил и педантично внимание към детайлите, като по-късните често включват елементи на сюрреализма и експресионизма, които разкъсват структурираното линейно повествование. Филмите му често са определяни като бавни и методични, отражение на неговия педантичен характер.[2] Повтаряща се тема в работите на Стенли Кубрик е нехуманното отношение на човек към човека. Те са често разглеждани като изпълнени с ироничен песимизъм,[3] но някои критици откриват в тях по-скоро предпазлив оптимизъм.[4]

Филмът, който за пръв път привлича вниманието на критиката към Стенли Кубрик, е Пътеки на славата, първият от три филма, посветени на дехуманизиращото въздействие на войната. Много от филмите му първоначално получават хладен прием и едва години по-късно се оценяват като шедьоври със силно влияние върху следващите поколения режисьори. Това се отнася в особено голяма степен до 2001: Космическа одисея, сочен като един от най-реалистичните от научна гледна точка и най-иновативните във визуално отношение научнофантастични филми на всички времена, като в същото време запазва енигматичното нелинейно развитие на действието.

Повечето филми на Кубрик са успешни в търговско отношение. Всички негови филми от средата на 50-те години до смъртта му, с изключение на Сиянието, получават номинации за Оскар, Златен глобус или БАФТА. Самият той е неколкократно номиниран за Оскар като сценарист и режисьор, но единствената му лична награда е за специалните ефекти на „2001: Космическа одисея“.

Ранни години[редактиране | edit source]

Стенли Кубрик е роден на 26 юли 1928 година в Манхатън, Ню Йорк, първото от две деца на Жак Ленърд Кубрик (1901-1985) и съпругата му Гертруд (1903-1985). Неговата сестра, Барбара, е родена през 1934. Жак Кубрик, чиитo родители са били евреи от австрийски, румънски и полски произод,[5] е бил лекар.

Бащата на Кубрик го научава да играе шах, когато Стенли е на дванайсет години и той остава запален играч за цял живот.[6] Когато е на тринайсет, Жак му подарява фотоапарат, което запалва интерес в него към фотографията. Като тийнейджър Кубрик се интересува от джаз и за кратко опитва кариера като барабанист.

Кубрик посещава гимназията „Уилям Хауърд Тафт“ от 1941 до 1945, където бил слаб ученик. Завършва перз 1945 година, но със слаби оценки и завръщащите се млади войници от Втората световна война, му било невъзможно да продължи образованието си. Години по-късно Кубрик говори пренебрежително за своето образование и образованието като цяло, поддържайки че нищо в училище не го е интересувало.[6] Родителите му го изпращат да живее при роднини в Лос Анджелис за една година, надявайки се това да му помогне.

Кубрик през 1949 г.

Докато е още в училище, той е избран за училищен фотограф за една година. През 1946, тъй като не е приет за дневните лекции в колежите, той посещава вечерните класове в Сити Колидж в Ню Йорк и тогава напуснал.[6] Търсил работа като фотограф на свободна практика и до завършването си продал снимки на списание „Луук“ (на английски - „Look“, „Поглед“) Кубрик печелел допълнителни доходи играейки в Скуеър Парк във Вашингтон и няколко Манхатънски клубове по шах. Станал стажант фотограф в списание „Луук“ през 1946 година, а по-късно щатен фотограф.

През тези години Кубрик се жени за Тоба Мец (родена 1930) на 29 май 1948. Те живели в Гринуич Вилидж и се развели през 1951. През това време Кубрик често ходел на филмови прожекции в Музея на модерното изкуство и кината в Ню Йорк.

Кариера[редактиране | edit source]

Начална кариера[редактиране | edit source]

През 1951 година Алекс Сингър, приятел на Кубрик, го убеждава да прави кратки документални филми за „Походът на времето“ (на английски - „The March of Time“), които доставят кинопрегледи за кината. Кубрик се съгласил и заснема независимия „Денят на битката“ през 1951. Вдъхновен от този раннен успех, Кубрик напуснал работата си в списание „Луук“ и започнал работа върху втория си късометражен документален филм „Летящият падре“, финансиран от RKO. Трети късометражен филм „Моряците“, бил заснет веднага след първия му пълнометражен филм Страх и желание за да компенсира загубите. Това е 30-минутен промоционален филм за Международния съюз на моряците и е първият цветен филм на Кубрик. Тези три филма са единствените запазени документални филми на Кубрик.

1950-те години[редактиране | edit source]

Кубрик преминал към игралните филми със „Страх и желание“ от 1953 година, в който се разказва за група войници, оказали се зад вражеските линии в измислена война. Докато се безпокоят как да избягат, се натъкват на жена, която хващат от страх да не ги предаде. Един от войниците се влюбва с нея, но я застрелва когато тя се опитва да избяга, след което той напуска взвода. Друг войник не е съгласен просто да избягат и убеждава останалите да убият генерал в намираща се наблизо база.

Кубрик и съпругата му тогава Тоба Мец, са били единствения екип на филма, който бил написан от Хауърд Саклър, приятел на Кубрик, който по-късно станал известен театрален драматург. „Страх и желание“ събрал добри оценки от критиката, но бил коменрсиален провал. По-късно Кубрик се чувствал засрамен от филма, описвайки го като аматьорско постижение. Не позволявал „Страх и желание“ да се показва на ретроспективни прожекции и направил всичко възможно да го държи далеч от разпространение.[7]

Бракът на Кубрик с Тоба Мец приключил по време на снимките на „Страх и желание“. Среща втората си съпруга - родената в Австрия танцьорка и сценографка Рут Соботка - през 1952 година. Живели заедно в Ню Йорк от 1952 до брака им на 15 януари 1955 година. Лятото на същата година се преместили в Калифорния. Соботка, която имала малка роля в следващия филм на Кубрик Целувката на убиеца, работила и като художествен директор върху Убийството. Също като „Страх и желание“, „Целувката на убиеца“ е късометражен игрален филм, с продължителност малко повече от час. Получил ограничен финансов и критичен успех. Филмът е за млад боксьор в тежка категория в края на своята кариера, който се забърква в любовен триъгълник, в който неговият съперник е замесен в организираната престъпност. „Страх и желание“ и „Целувката на убиеца“ са финансирани от семейството и приятелите на Кубрик.[8]

Алекс Сингър представил Кубрик на младия продуцент Джеймс Б. Харис и двамата станали близки приятели.[7] Тяхното бизнес партньорство - Harris-Kubrick Productions - финансира следващите три филма на Кубрик. Двамата купуват правата върху романа на Лайнъл Уайт „Чисто измъкване“, което Кубрик и съсценриста Джим Томсън превръщат в „Убийството“. Във филма се разказва за педантично заплануван обир на писта за конни надбягвания, който се обърква след като крадците се измъкват с парите. Това е първият пълнометражен филм на Кубрик с професионален екип и актьори. Както в романа, и в филма разказването на историята става непоследователно и през персепективата на различни персонажи. Тази техника била крайно необичайна за американското кино през 50-те години и е имитирана почти 40 години по-късно в Глутница кучета на режисьора Куентин Тарантино, който признал, че филмът на Кубрик му е оказал голямо въздействие,[9], а критиците забелязали сходство в сюжетите. [10] В много отношения „Убийството“ е филм ноар. Този вид криминални филми са били най-популярни през 40-те години, но днес много считат този филм за един от най-добрите в този жанр.[11] Въпреки че филмът не е финансов успех, критиците му дават добри оценки.[12]

Широката популярност на „Убийството“ привлякло вниманието на Метро-Голдуин-Майер.[13] Студиото предложило на Кубрик и Харис своята колекция от защитени с авторски права истории, от които те да си изберат следващия проект. През това време Кубрик работил с Калдер Уилингхам върху адаптация на австрийския роман „Горящата тайна“. Въпреки че Кубрик бил ентусиазиран по проекта, той бил захвърлен.[14]

Следващия филм на Кубрик Пътеки на славата е филм за Първата световна война по едноименния антивоенен роман на Хъмфри Коб, написан през 1935 година. В него се разказва за френско поделение, което е изпратено на невъзможна мисия от началниците си. В резултат на провала трима невинни войници са обвинени в липса на смелост и осъдени на смърт, уж за пример на войската, но всъщност служейки за изкупителна жертва за недостатъците на командирите. Кърк Дъглас е в ролята на полковник Дакс, човеколюбив офицер, който се опитва да предотврати екзекуцията на войниците. Дъглас помогнал да се осигури финансиране за амбициозната продукция. Филмът не постигнал голям успех сред публиката, но бил оценен от критиката и останал широко възхваляван в индустрията, установявайки Кубрик като млад многообещаващ режисьор. Критиците хвалят липсата на сантименталност и полиране на бойните сцени и студената, черно-бяла операторска работа.[15] Спилбърг го посочва като един от любимите му филми на Кубрик.[16]

По време на снимките на „Пътеки на славата“ в Мюнхен, Кубрик се среща и ухажва немската актриса Кристиане Харлан (в титрите представена със сценичното си име „Сузане Кристиан“), която играела единствената женска роля във филма. Кубрик се развел с втората си жена, Рут Соботка, през 1957 година. Кристиане Сузане Харлан (родена през 1932 в Германия) принадлежала на театрално семейство и била обучена за актриса. Тя и Кубрик се оженили през 1958 и останали заедно до смъртта му през 1999 година. През това време Кристиане се съсредоточава върху кариерата си на художничка.[17] От първия си брак с немския актьор Вернер Брунс тя имала дъщеря на име Катарина, родена през 1953 година. С Кубрик имали две дъщери - Аня (1959–2009) и Вивиан (родена 1960). Братът на Кристиане Ян Харлан бил изпълнителния продуцент на Кубрик от 1975 година.

1960-те години[редактиране | edit source]

След завръщането си в Съединените щати, Кубрик работи шест месеца върху филма с Марлон Брандо „Еднооки валета“ (на английски „One-Eyed Jacks“). Двамата се скарват заради противоречия в кастинга и Брандо го уволнява, довършвайки сам филма.[6] Кубрик работи върху няколко непродуцирани сценарии, докато Кърк Дъглас не го моли да поеме епичната продукция Спартак от Антъни Ман, който е уволнен от студиото две седмици след започването на снимките.

Разказвайки за истинската история за провалено въстание на римски роби, „Спартак“ е изпълнена с трудности продукция. Възникват творчески различния между Кубрик и Дъглас и двамата имат бурни взаимоотношения. Разочарован от липсата на творчески контрол, Кубрик по-късно се отрича от филма, което допълнително ядосва Дъглас.[18] Приятелстовото между двамата, формирано в „Пътеки на славата“, е разрушено от правенето на „Спартак“. Години по-късно, Дъглас нарича Кубрик „талантливо лайно“.[19] „Спартак“ е единственият филм на Кубрик, в който той не е замесен в писането на сценария, няма контрол над крайния вид на филма, не е продуцент и няма власт над избора на актьорите. Това е до голяма степен проект на Кърк Дъглас.

Въпреки затрудненията на снимачната площадка, „Спартак“ е критически и комерсиален успех и затвърждава Кубрик като голям режисьор. Трудната продукция убеждава Кубрик да търси начини да работи с холивудско финансиране докато остава независим в правенето на филми.

„Спартак“ печели четири Оскара, един от които за Питър Устинов за ролята на търговеца на роби Бетиатий, единствения актьор, спечелил тази награда под режисурата на Кубрик.

През 1962 година Кубрик се мести в Англия да снима Лолита, като остава да живее там до края на живота си. Първоначалната мотивация е да снимат филма в страна с по-слаби закони за цензура. Кубрик трябвало да остане в Англия да снима Д-р Стрейнджлав, тъй като на Питър Селърс е забранено да напусне Англия заради съдебна процедура по развода му, а снимането на 2001: Космическа одисея има нужда от големите звукови площадки на Шепъртън Студиос, каквито няма в Америка. Кубрик решава да остане в Англия за постоянно след заснемането на първите два от тези филми.

„Лолита“ е първият спорен филм на Кубрик. В романа, написан от Владимир Набоков, се разказва за афера между мъж на средна възраст на име Хумберт Хумберт и неговата дванайсет годишна доведена дъщеря. Трудната тема е осмяна с рекламното изречение „Как изобщо направиха филм от Лолита?“ Кубрик казва по-късно, че ако знаел колко трудности ще му причинят цензурите, нямало да се захване с филма.[6]

Отначало Кубрик наема Набоков да адаптира романа си. Писателят подготвя сценарий от 400 страници, които по-късно намалява на 200. Финалната версия е написана от самия Кубрик, а Набоков изчислява, че само около 20% от неговата работа е останала във филма.[20] По-късата версия на Набоковия сценарий е публикувана по-късно със заглавието „Лолита: Сценарий“.

Отзивите на критиката са смесени. Много възхваляват филма за смелата тема, докато други са изненадани от липсата на интимност между Лолита и Хумберт. Филмът е номиниран за Оскар за най-добър адаптиран сценарий, а Сю Лайън, която играе Лолита, печели Златен глобус за изгряваща звезда.

Военната стая в „Д-р Стрейджлав“

Следващия филм на Кубрик Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба се превръща в култов филм и се счита за класика. Сценарият е по романа „Червен сигнал за тревога“, написан от бившия лейтенант от кралските военновъздушни сили Питър Джордж. Сценарият е на Кубрик и Джордж, със съдействието на американския сатирист Тери Саутърн. Романът е сериозна история за неочаквана атомна война. Кубрик счеита условията, довели до ядрената война, за абсурдни и така историята става зловеща комедия.[21]

Във филма се разказва за неупълномощена американска атака с ядрено оръжие над Съветския съюз, започната от генерал Джак Д. Рипър (името на персонажа е свързано с Джак Изкормвача, на английски Jack the Ripper), който дава заповед на няколко бомбардировача да пуснат бомби над целите си. Самолетите не могат да бъдат отзовани без нужните кодове. Филмът проследява три действия: военновъздушната база на Рипър, където капитан Лайнъл Мандрейк (Питър Селърс) се опитва да спре полуделия ген. Рипър и да вземе кодовете; военната стая в Пентагона, където президентът на Съединените щати (Селърс) и ген. Бък Търгидсън (Джордж Скот) се опитват да развият стратегия със Съветския съюз, за да спрат бомбардировачите; и самолета на майор Конг, където той и екипажа му (без да знаят, че заповедите им са неверни) упорито се опитват да завършат мисията си. Скоро става ясно, че бомбардировачите ще достигнат Русия и само ген. Рипър знае кодовете. На този етап персонажът на д-р Стрейнджлав (третата роля на Селърс) е представен на зрителите. Неговият план за осигуряване на оцеляването на най-силните от човешката раса след ядрен холокост е връхната точка на тази черна комедия.

Питър Селърс, който има централна роля в „Лолита“, е нает да изиграе четири роли в „Д-р Стрейнджлав“. Накрая той играе три, заради травма в крака и трудности в овладяването на тексаския акцент на пилота на бомбардировача майор „Кинг“ Конг. Кубрик по-късно нарича Селърс „удивителен“, но съжалявал че маниакалната енергия на актьора се губела след два или три дубъла.

По-късно Питър Селърс става международна звезда, но по времето на „Д-р Стрейнджлав“ той е бил британски комедиен актьор, почти непознат в Съединените щати. Въпреки че това е шестият филм, в който Селърс играе няколко роли, в началото повечето американски зрители не осъзнават, че той е в три роли, всички от тях с отличителни външност, акценти и характери.[22] Д-р Стрейнджлав е маниакален немски луд учен, докато плешивият президент на САЩ е кротък мъж със здрав разум, а Лайнъл Мандрейк е вдървен мустакат британски офицер.

Кубрик работи пет години върху следващия си филм 2001: Космическа одисея. Той написва сценария с писателя на научна фантастика сър Артър Кларк, разширявайки разказа на Кларк „Стражът“. Кубрик казва на Кларк, че целта му е да направи „най-великия научнофантастичен филм“

„2001“ започва преди четири милиона години с контакт между група маймуни и мистериозен черен монолит, който им дава способността да използват костите на умрели животни като сечива и оръжия. Това ново знание им позволява да си върнат едно езерце от друга група маймуни, които не умеят да използват оръдия на труда. Една от победилите маймуни хвърля костта във въздуха, когато става и известния преход на кадрите към сателит в орбита, около 2000 година. През това време група американци на лунна база са открили монолит, подобен на този, който маймуните виждат, който изпраща радио сигнал до Юпитер. Осемнадесет месеца по-късно, група астронавти на кораба „Дискавъри“ („Откритие“, на английски Discovery) са изпратени да изследват Юпитер, без да знаят целта на мисията им. По време на полета, съзнателният компютър на кораба ХАЛ 9000, знаейки истината за мисията, изпада в неизправност, но оказва съпротива срещу изключване. Вярвайки че контролът му върху мисията е решаващ, компютърът спира животоподдържащите системи за екипажа преди да бъде загасен от оцелелия астронавт Дейвид Бауман. Той изследва друг монолит в орбита около Юпитер, при което е хвърлен в портал в пространството с висока скорост, виждайки много странни космически феномени. Неговото междузвездно пътешествие свършва с трансформацията му в нещо подобно на ембрион, затворено в кълбо от светлина, гледайки над Земята от космоса.

С бюджет от 10 милиона долара филмът е мащабна продукция за времето си. Иновативните специални ефекти под надзора на Кубрик и са проектирани от екип, който включва и младия Дъглас Тръмбул, който ще стане известен с работата си върху Блейд Рънър. Кубрик използва техники, от които Джордж Лукас ще се възползва по-късно за Междузвездни войни. Филмът е рядък пример с представянето си на реалистично пътуване в космоса, изпълнено с пълна тишина в космическия вакуум и реалистично показване на безтегловността.

Филмът е известен с използването си на класическа музика вместо оригинална музика, написана специално за филма. „Тъй рече Заратустра“ от Рихард Щраус и „На хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус са незаличимо свързвани с филма.

Въпреки че накрая се превръща в огромен успех, филмът не е незабавен хит. Първоначалната реакция на критиката е изключително враждебна, нападайки филма за липсата на диалог, бавното действие и привидно неразбираемата история. От уста на уста сред младата публика на 60-те години филмът станал хит. Въпреки номинациите за режисура, сценарий и продуцентство, единствената награда на Американската академия, която Кубрик получава, е тази, за специалните ефекти. Днес много хора считат „2001: Космическа одисея“ за най-добрия фантастичен филм, правен някога[23]

Артистично, „2001“ е радикално скъсване с предишните филми на Кубрик. В него има само 45 минути с диалог, при времетраене на филма от два часа и двадесет минути. След този филм Кубрик няма да експериментира толкова много със специални ефекти или формата на разказа. Въпреки това и следващите му филми ще имат някакво ниво на неяснота.

1970-те години[редактиране | edit source]

След 1971, Кубрик опитал да направи филм за живота на Наполеон Бонапарт. Когато не успял да осигури финансиране, Кубрик започнал да търси проект, който може да направи бързо и с малък бюджет. Така се спрял на Портокал с часовников механизъм. Неговата адаптация на романа на Антъни Бърджес е мрачно и шокиращо изследване на насилието в човешкото общество. Филмът първоначално получил рейтинг Х в Съединените щати.[24]

Действието във филма се развива във футуристична версия на Великобритания, която е едновременно авторитарна и хаотична. Главният персонаж е тийнейджър хулиган на име Алекс ДеЛардж (Малкълм МакДауъл), който заедно с неговата банда радостно измъчва, пребива, ограбва и изнасилва без угризения. След като убива по-възрастна жена той е пратен в затвора. Алекс преминава през експериментално лечение, известно като Техниката на Лудовико, в което той е накаран да слуша класическа музика, която той обича, докато гледа сцени на насилие. След като е освободен, той се натъква на бившите си съучастници, които са станали полицаи и които безмилостно го пребиват. Тогава той се озовава в дома на политически писател, който първоначално симпатизира на тежкото състояние на Алекс докато не го разпознава като младия мъж, който брутално изнасилва съпругата му и го парализира няколко години преди това.

В този филм Кубрик продължава традицията, започнала с „2001: Космическа Одисея“, да използва класическа музика. Но в този филм музиката е в сцени, изпълнени с жестоко насилие и сексуалност, а не с грациозни полети на космически кораби и присъствие на мистериозни извънземни.

Имитиращи филма престъпления започнали да се извършват в Англия от престъпници, облечени в костюми на персонажите от „Портокал с часовников механизъм“. Британските читатели отбелязали, че Кубрик не е показал във филма последната глава от романа (която липсвала и в американското издание на книгата), където Алекс намира изкупление и здрав разум.

След като получил смъртни заплахи за себе си и семейството си, Кубрик спрял филма от разпространение в Британия. Той не е могъл да бъде гледан в Обединеното кралство до повторното му разпространение в кината през 2000, една година след смъртта на Кубрик. Кино „Скала“ в Лондон прожектирало филма в началото на 90-те, Кубрик съдил киното и го извадил от бизнеса, лишавайки Лондон от едно от малкото независими кина.

1980-те години[редактиране | edit source]

След „Бари Линдън“ е режисьор само три филма. С Джак Никълсън режисира „Сиянието“, адаптация по романа на Стивън КингСияние“. Най-вече феновете на Стивън Кинг оценяват филма като лош, тъй като Кубрик си позволява свободно да излиза извън рамките на романа. Самият Стивън Кинг счита филма за най-лошата адаптация на някой от неговите романи.

В средата на 80-те започва работа върху филма Пълно бойно снаряжение, по романа The Short-Timers на американският писател Густав Хасфорд, адаптиран от Майкъл Хер. Филмът е изключителен поглед на Виетнамската война и нечовешката военна подготовка, превръщаща хората в добре обучени убийци. Филма получава номинация за Оскар през 1987 година.

Приживе започва да режисира „Изкуствен интелект“, който по-късно е довършен от Стивън Спилбърг.

1990-те години[редактиране | edit source]

Смърт[редактиране | edit source]

На 7 март 1999 година, Кубрик почива от сърдечен инфаркт, докато спи.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1953 Страх и желание „Fear and Desire“ Първият игрален филм на Кубрик
1955 Целувката на убиеца „Killer's Kiss“
1956 Убийство „The Killing“ Първият пълнометражен филм на Кубрик
1957 Пътеки на славата „Paths of Glory“
1960 Спартак „Spartacus“
1962 Лолита „Lolita“
1964 Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба „Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb“
1968 2001: Космическа одисея „2001: A Space Odyssey“
1971 Портокал с часовников механизъм „A Clockwork Orange“
1975 Бари Линдън „Barry Lyndon“
1980 Сиянието „The Shining“
1987 Пълно бойно снаряжение „Full Metal Jacket“
1999 Широко затворени очи „Eyes Wide Shut“

Награди и номинации[редактиране | edit source]

Награди на Академията

  • 1962: Най-добър адаптиран сценарий („Лолита“, номиниран)
  • 1964: Най-добър филм („Д-р Стрейнджлав“, номиниран)
  • 1964: Най-добър режисьор („Д-р Стрейнджлав“, номиниран)
  • 1964: Най-добър адаптиран сценарий („Д-р Стрейнджлав“, номиниран)
  • 1968: Най-добри специални ефекти („2001: Космическа одисея“, спечелена)
  • 1968: Най-добър режисьор („2001: Космическа одисея“, номиниран)
  • 1968: Най-добър адаптиран сценарий („2001: Космическа одисея“, номиниран)
  • 1971: Най-добър филм („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1971: Най-добър режисьор („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1971: Най-добър адаптиран сценарий („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1975: Най-добър филм („Бари Линдън“, номиниран)
  • 1975: Най-добър режисьор („Бари Линдън“, номиниран)
  • 1975: Най-добър адаптиран сценарий („Бари Линдън“, номиниран)
  • 1987: Най-добър адаптиран сценарий („Пълно бойно снаряжение“, номиниран)

Награди БАФТА

  • 1956: Най-добър филм („Убийството“, номиниран)
  • 1957: Най-добър филм („Пътеки на славата“, номиниран)
  • 1960: Най-добър филм („Спартак“, номиниран)
  • 1964: Най-добър филм („Д-р Стрейнджлав“, спечелена)
  • 1964: Най-добър британски филм („Д-р Стрейнджлав“, спечелена)
  • 1964: Най-добър британски сценарий („Д-р Стрейнджлав“, номиниран)
  • 1968: Най-добър филм („2001: Космическа одисея“, номиниран)
  • 1971: Най-добър филм („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1971: Най-добър режисьор („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1971: Най-добър сценарий („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1975: Най-добър режисьор („Бари Линдън“, спечелена)
  • 1975: Най-добър филм („Бари Линдън“, номиниран)

Награди Златен глобус

  • 1960: Най-добър филм („Спартак“, номиниран)
  • 1960: Най-добър филм - Драма („Спартак“, спечелена)
  • 1962: Най-добър режисьор („Лолита“, номиниран)
  • 1971: Най-добър филм - Драма („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1971: Най-добър режисьор („Портокал с часовников механизъм“, номиниран)
  • 1975: Най-добър филм - Драма („Бари Линдън“, номиниран)
  • 1975: Най-добър режисьор („Бари Линдън“, номиниран)

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Ankeny, Jason. Stanley Kubrick. Biography allrovi.com
  2. ((en)) Hall, Sheldon. Kubrick, Stanley (1928-1999) Reference Guide to British and Irish Film Directors.
  3. ((en)) Stanley Kubrick (American director) Encyclopædia Britannica Online.
  4. ((en)) Rice, Julian. Kubrick's hope: discovering optimism from 2001 to Eyes wide shut. The Scarecrow Press, Inc, 2008. ISBN 978-0-8108-6206-7.
  5. ((en)) "Stanley Kubrick's photographs brought to life by Jane and Louise Wilson" theartnewspaper.com.
  6. а б в г д ((en)) LoBrutto, Vincent (1999). Stanley Kubrick: a biography. Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80906-4.
  7. а б ((en)) Baxter, John (1997). Stanley Kubrick: A Biography. Carroll & Graf Publishers.
  8. ((en)) Philips, Gene D., ed (2001). Stanley Kubrick: Interviews. University Press of Mississippi. ISBN 978-1-57806-297-3
  9. ((en)) 7 Classic Movies that Influenced Quentin Tarantino: Horror, Suspense, Film Noir - and Plenty of Laughs
  10. ((en)) la Fiction du Pulp: Tarantino's trail of bread crumbs leads to the French New Wave
  11. ((en)) Stanley Kubrick Exhibition. Newsletter no. 9, October 2004.
  12. ((en)) Roud, Richard (1980). Cinema: A Critical Dictionary: The Major Film-makers, Volume 2. Viking Adult. ISBN 978-0-670-22257-5.
  13. ((en)) Jackson, Kenneth T.; Markoe, Karen; Markoe, Arnie, eds (2001). The Scribner Encyclopedia of American Lives. Volume 5. Charles Scribner's. ISBN 978-0-684-80663-1.
  14. ((en)) Nelson, Thomas Allen (2000). Kubrick: Inside a Film Artist's Maze. New and Expanded Edition. Indiana University Press. ISBN 978-0-253-21390-7.
  15. ((en)) Rhodes, Gary D., ed (2006). Stanley Kubrick: Essays on His Films and Legacy. McFarland. ISBN 978-0-7864-3297-4.
  16. ((en)) Friedman, Lester D.; Notbohm, Brent, eds (2001). Stephen Spielberg: Interviews. University Press of Mississippi. ISBN 978-1-57806-113-6.
  17. ((en)) "Christiane Kubrick, Biography" Christianekubrick.com
  18. ((en)) Cohan, Steven; Rark, Ina Rae, eds (1993). Screening the Male: Exploring Masculinities in Hollywood Cinema. Routledge. ISBN 978-0-415-07759-0.
  19. ((en)) Abrams, Jerold J., ed (2009). The Philosophy of Stanley Kubrick. University Press of Kentucky. ISBN 978-0-8131-9220-8.
  20. ((en)) Coyle, Wallace (1980). Stanley Kubrick, a Guide to References and Resources. G.K. Hall. ISBN 978-0-8161-8058-5.
  21. ((en)) Lyon, Christopher; Doll, Susan, eds (1984). Macmillan Dictionary of Films and Filmmakers: Films V. 1. Macmillan. ISBN 978-0-333-33525-3.
  22. ((en)) Mr. Mikey's Video Views; Volume One J. Michael Dlugos
  23. ((en)) "AFI's 10 Top 10" American Film Institute. http://www.afi.com/10top10/scifi.html.
  24. ((en)) A Clockwork Orange 40th Anniversary Screening With Malcolm McDowell

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Стенли Кубрик в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)