Стенли Кюниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стенли Кюниц
Stanley Kunitz.jpg
Роден 29 юли 1905 г.(1905-07-29)
Устър, Масачузетс, САЩ
Починал 14 май 2006 г. (на 100 г.)
Ню Йорк, щат Ню Йорк, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр стихотворение, есе
Дебютни работи „Intellectual Things“ (1930)
Награди Пулицър“ (1959), National Book Award (1995)

Стенли Кюниц (на английски: Stanley Kunitz) е американски поет, критик, редактор и преводач на поезия. Два пъти е поет-лауреат на САЩ (длъжност към Библиотеката на Конгреса) – през 1974 и 2000 г.[1] Продължава да твори до самата си смърт на 100-годишна възраст. Творчеството му е повлияно от Карл Густав Юнг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юли 1905 г. в Устър, Масачузетс, САЩ в семейството на полски имигранти. Завършва с отличие Харвардския университет през 1926 г.

Дебютира със стихосбирката „Интелектуални неща“, но първоначално признание му носи редакторската му работа. Стенли Кюниц е редактор и съставител на справочници като „Съвременните писатели“ (Living Authors, 1931), „Писателите днес и вчера“ (Authors Today and Yesterday, 1933), „Английските писатели на XIX век“ (British Authors of the Nineteenth Century, 1936), „Американските писатели: 1600–1900“ (American Authors: 1600–1900, 1938) и „Писателите на XX век“ (Twentieth Century Authors, 1942).

През 1943 г. е мобилизиран в армията. След уволнението си преподава в Колумбийския университет.

Стихосбирката „Selected Poems, 1928–1958“, издадена през 1958 г., носи на Кюниц известност като поет и е удостоена с наградата „Пулицър“ (1959).

През 1967 г. Стенли Кюниц посещава СССР. Превежда на английски стихотворения на Анна Ахматова, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко. Той е сред активистите на движението срещу войната във Виетнам.

Една от основните книги на Кюниц като критик е сборникът с есета за най-големите американски поети „Вид ред. Вид лудост“ (A Kind of Order. A Kind of Folly, 1957).

Умира на 14 май 2006 в Ню Йорк, щат Ню Йорк, САЩ.

Има 3 брака, първите два завършват с развод, а третата му жена умира през 2004 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Poet Laureate Timeline: 1971-1980. // Library of Congress, 2008. Посетен на 2009-07-29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]