Степан Макаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Степан Осипович Макаров
руски офицер
Степан Осипович Макаров 
Роден: 27 декември 1848 (8 януари 1849)
Николаев, Русия
Починал: 31 март (13 април) 1904
до Порт Артур

Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878) и Руско-японската война (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.

Ранни години 1849-1875[редактиране | edit source]

Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.

По време на обучението си през 1861 г. плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.

От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута Нагазаки - нос Добра надежда - Кронщад.

На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876 г..

От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".

От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в мичман.

По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.

Кариера[редактиране | edit source]

Служба в Черноморския флот 1876-1882[редактиране | edit source]

През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.

На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.

Служба в Балтийския флот 1882-1894[редактиране | edit source]

През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.

На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886-1888).

На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.

През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.

Служба в Средиземноморския флот 1894-1896[редактиране | edit source]

На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 г. плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал.

Експедиционна дейност[редактиране | edit source]

След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във Финския залив.

Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.

От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.

Последни години[редактиране | edit source]

Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.

На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Об обмене вод Черного и Средиземного морей" /1885/;
  • "Витяз" в Тихий океан" /т. 1-2, 1894/;
  • "Об исследования Северного Ледови-того океана", СПБ, 1897;
  • "Ермак" во льдах", ч. 1-2, СПБ, 1901.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273-276. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.