Степан Малигин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Степан Гаврилович Малигин
руски изследовател
Роден: около 1702
Починал: 1(12) септември 1764  (на около 62 години)
Казан, Русия

Степан Гаврилович Малигин (на руски Степан Гаврилович Малыгин) (ок. 1702 - 1(12) септември 1764) руски арктически изследовател, автор на първото ръководство по навигация на руски език.

Ранни години 1702-1736[редактиране | edit source]

От 1711 до 1717 учи в Московското училище по математически и навигационни науки и след завъшването му постъпва в Балтийския флот със звание гардемарин. След четири години, през 1721 е произведен в лейтенант.

През 1731 представя в колегията на Адмиралтейството съставеното от него ръководство по навигация на руски език "Сокращённая навигация по карте Картье де-Редюкцион", което е издадено през 1733. След издаването на ръководството е назначен като преподавател по математика и навигация в Адмиралтейството.

Участие във Великата Северна експедиция 1736-1737[редактиране | edit source]

Кампания през 1736[редактиране | edit source]

В началото на 1736 е назначен за началник на западния отряд на Великата Северна експедиция. Отрядът има за задача да построи в Пустозерск два кораба и с тях да изследва северните брегове на Русия. Пристигайки в Пустозерск, Малигин установява, че от двата заложени за строителство кораби е готов само един. Приемайки мерки за завършване и на втория, той без да губи време, с първия се спуска по река Печора и в края на май достига до устието на реката. Тука корабът претърпява корабокрушение и получава сериозни повреди. Налага се да връща обратно в Пустозерск и спешно да завършва втория кораб.

На 22 юни 1736 на втория кораб "Об" се спуска по Печора, навлиза в Печорския залив, но поради голямото количество ледове хвърля котва около остров Дълги, на входа на Хайпударския залив. Тука го настигат тръгналите от Архангелск два нови кораба "Първи" и "Втори" водени от Алексей Иванович Скуратов и Иван Михайлович Сухотин. В началото на август трите кораба влизат в протока Югорски Шар, от където Малигин изпраща обратно в Архангелск кораба "Об" с командир Сухотин, който извършва описание на брега на Баренцово и Бяло море на протежение около 2 500 км. Останалите два кораба достигат до западния бряг на п-ов Ямал, където са спрени от ледовете и на 18 септември се връщат да зимуват в устието на река Кара, а екипажите се евакуират в Обдорск.

На 7 ноември 1736 г. към зимуващия екипаж се присъединява и геодезистът Василий Михайлович Селифонтов, който още през пролетта на 1736 г. преминава с еленови впрягове пътя от устието на река Печора до устието на Об. През лятото той описва източното крайбрежие на п-ов Ямал, като поставя в северната част на полуострова няколко маяка и с лодка картира южния бряг на остров Бели, а след това преминава покрай северозападното и западно крайбрежие на Ямал до 72° 35 с.ш., като също поставя знаци. Продължава на юг, проследява цялата западна брегова линия на полуострова и крайбрежието на Байдарацкия залив до устието на река Кара, като общата дължина на проследеното от него крайбрежие надхвърля 1800 км. По този начин Селифонтов става първият изследовател на Ямал (площ около 122 хил. км2), като описва не само крайбрежните, но и вътрешните райони на полуострова.

Кампания през 1737[редактиране | edit source]

През пролетта на следващата (1737) година екипажът се завръща на корабите и докато очакват стопяването на ледовете и освобождаването на корабите от ледения плен изследват крайбрежието по суша. На 6 юли Малигин с освободените вече кораби плава покрай западния бряг на п-ов Ямал и след 17 дни достига до протока Малигин, отделящ полуострова от открития от него остров Бели (73°15′ с. ш. 70°50′ и. д. / 73.25° с. ш. 70.833333° и. д., 1900 км2), като се ориентира по знаците поставени прдишната година от Селифонтов. За преминаването на дългия 63 км проток Малигин и Скуратов изгубват цели 19 дни, поради насрещните ветрове и ледове и едва на 12 август заобикалят полуострова. Проследяват източния бряг на Ямал и на 3 октомври 1737 се добират до Березов на река Об.

През лятото на 1738 г. Малигин се връща в Петербург и докладва в Адмиралтейството резултатите от своята експедиция. Скуратов остава в долното течение на Об и в началото на юли 1739 с две корабчета (второто командвано от Марк Головин) се отправя на запад към Архангелск, като едно зимуване в устието на Кара, повтаря същия маршрут, но в обратно направление.

Ледоразбивачът "Малигин"

В резултат от плаването през 1740 г. Малигин и Скуратов изработват карта на крайбрежието от устието на Печора до устието на Об с дължина повече от 4000 км. За първи път на тази карта се появява названието Карско море, в памет на зимуването им в устието на река Кара. Проведени са хидрографски и астрономически наблюдения, позволяващи да се получат сведения за строежа на морското дъно, теченията, приливите, климата и времето в тези райони на Русия.

Следващи години 1738-1764[редактиране | edit source]

След доклада е повишен в чин капитан и продължава службата си във флота. От 1741 до 1743 командва 54-оръдейния кораб "Архангелск", а от 1746 - 60-оръдейния "Северен орел".

От 1741 до 1748 ръководи Кронщадската щурманска рота. От 1752 до 1762 е комендант на Рижкото пристанище и на тази длъжност участва в Седемгодишната война. От 1762 до смъртта си на 12 септември 1764 е началник на адмиралтейската кантора в Казан със звание капитан-командор.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Ефимов, А. В., Из истории великих русских географических открытий, М., 1971 г.
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 112-113. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Степан Гаврилович Малыгин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.