Степна скачаща мишка
| Степна скачаща мишка | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Sicista subtilisPallas, 1773 |
||||||||||||||||||||||
Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Скачащи мишки (Dipodidae). Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[1] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[3]
Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката — до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи. Хранят се със семена на растения и с насекоми. Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[3]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б ((en)) Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G.. Sicista subtilis. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 28 септември 2009.
- ↑ Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343-345.
