Степна скачаща мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Степна скачаща мишка
Sicista subtilis trizona.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Dipodidae Скачащи мишки
род: Sicista Скачащи мишки
вид: S. subtilis Степна скачаща мишка
Научно наименование
Уикивидове Sicista subtilis
Pallas, 1773

Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Скачащи мишки (Dipodidae). Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[1] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[3]

Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката — до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи. Хранят се със семена на растения и с насекоми. Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G.. Sicista subtilis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 септември 2009.
  2. Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
  3. а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343-345.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България