Степна усойница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Степна усойница
Vipera ursinii macrops.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (1934 г.)[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Viperidae Отровници
род: Vipera Усойници
вид: V. ursinii Степна усойница
Научно наименование
Уикивидове Vipera ursinii
Bonaparte, 1835
Подвидове
  • V. u. eriwanensis
  • V. u. graeca
  • V. u. moldavica
  • V. u. rakosiensis
  • V. u. renardi
  • V. u. ursinii


Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[3] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[4]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[4]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 July 2011.
  2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
  3. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  4. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България