Стерю Гулев

Стерю Гулев
	Стерю Гулев
български активист
Роден	1903 г. Крушево, Османска империя
Починал	6 октомври 1944 г. (41 г.) Крушево, Независима Република Македония
Семейство
Баща	Питу Гули
Братя/сестри	Никола Гулев; Ташко Гулев

Стерю (Стерьо) Питу Гулев е паравоенен активист по време на Българското управление в Македония през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стерю Гулев е роден през 1903 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на знаменития Питу Гули – влах по произход, войвода на ВМОРО и герой от Крушовската република по време на Илинденско-преображенското въстание. Братя на Стерю Гулев са Ташко Гулев и Никола Гулев.

След края на Първата световна война и изтеглянето на българската администрация от региона, новите сръбски власти събарят всички паметници, издигнати в памет на Крушевската република, включително и паметника-чешма на Мечкин камен, дори и пирамидата на гроба на Питу Гулев. Синът му Стерю застрелва съборилия пирамидата стражар, за което е осъден на 20 години затвор.^[1]

В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев e избран за кмет (градоначалник) в крушевското село Алданци.^[2]^[3] Сътрудничи на полицията и ръководи местна контрачета.^[4]

Самоубива се на 6 октомври 1944 година, непосредствено след като комунистически партизани завземат временно Крушево. Последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“^[4]

Оставя 2 дъщери – Евгения и Елена, и доведен син Кочо на съпругата си Люба.^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Никола Габровски, "Крушево (ръкопис)", София, ок. 1926 година.
↑ | Интервју со Елена Наумоска-Гули за „Фокус“: „Се лажат Македонците ако мислат дека власта се менува со ливче и со гласање“, 5 септември 2003 г.
↑ Ѓорѓи Малковски, „Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941– 1944“, Скопје, 1995 г., стр. 75, 167.
↑ ^а ^б Бонев, Александар. Педесет и шест години премолчувањe на вистината, в. Македонско дело, 11.02.2000 г.
↑ Андонов, Благојче. Рушење на митовите на пропагандата: кој го уби Стерјо Гули? Архив на оригинала от 2013-02-20 в Wayback Machine., www.mkd.mk, 18.02.2013 г.

[1] Никола Габровски, "Крушево (ръкопис)", София, ок. 1926 година.

[2] | Интервју со Елена Наумоска-Гули за „Фокус“: „Се лажат Македонците ако мислат дека власта се менува со ливче и со гласање“, 5 септември 2003 г.

[3] Ѓорѓи Малковски, „Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941– 1944“, Скопје, 1995 г., стр. 75, 167.

[Бонев-4] а ^б Бонев, Александар. Педесет и шест години премолчувањe на вистината, в. Македонско дело, 11.02.2000 г.

[5] Андонов, Благојче. Рушење на митовите на пропагандата: кој го уби Стерјо Гули? Архив на оригинала от 2013-02-20 в Wayback Machine., www.mkd.mk, 18.02.2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]