Стефан Бонев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Бонев
!ългарски писател
!ългарски писател
Роден4 април 1961 г.
Починал28 април 2016 г. (55 г.)
Националност България
Стефан Бонев в Общомедия

Стефан Бончев Бонев е български писател. Пише разкази, има 4 издадени сборника.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сливен на 4 април 1961 г. През детството и юношеството си живее и учи в Силистра. Висше образование завършва в София.

През 1987 г. се премества в Пловдив, където живее до смъртта си. Последователно работи във вестниците „Провинция“, „Свобода“ и „Марица“. През 1997 г. става пресаташе на Община Пловдив. Съучредител е на Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО). От 1999 г., в продължение на 2 управленски мандата, изпълнява подобни функции и в Общинския съвет в Пловдив. Работи и като главен експерт в общинския отдел „Култура“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите си разкази Стефан Бонев публикува във вестниците „Технически авангард“, „Студентска трибуна“, „Вечерни новини“, „Народна младеж“ и „Стършел“, а по-късно и в „Труд“.

В началото на 2005 г. Бонев издава своя първи сборник, озаглавен „Разкази за двама“, чрез ИК „Марица“[1] Той е сред 3-те книги, които тогава са номинирани за наградата „Пловдив“.

Следващите му 2 книги са спечелили помощ по Програмата за финансиране на пловдивски автори и на важни за Пловдив издания.[2] „Изпит по летене“ е издадена през 2009 г. от издателство „Летера“.[3][4][5][6][7]

Третата му книга „Пред прага на храма“ е издадена от ИК „Хермес“ през 2012 г. и печели награда „Пловдив“.[8][9][10][11][12] През 2015 г. се появява четвъртата му книга „Странните неща“,[13][14] чийто редактор е проф. дфн Клео Протохристова, а издателят – „Летера“. 

От юни до ноември 2015 г. общо 17 разказа на Стефан Бонев са публикувани в електронни и хартиени издания в Лондон и в Чикаго, излизащи на български език. 10 от тях се появвяват в „Новини Лондон“, както и по един в „Е-вести“ и „БГ Бен“ във Великобритания, а също и още 5 в задокеанското „България 21 век“. Всички тези медии представят пред читателите си последната книга на Бонев „Странните неща“.[15][16]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. разкази на Стефан Бонев са публикувани в 2 американски антологии за преводна литература – Thresholds и Two lines – от живеещата в САЩ литературоведка, поетеса и преводачка Зоя Маринчева.[17][18][19]

През 2010 г. издателство „Булвест 2000“ публикува разказа му „Стареца“ в сборника си за външно оценяване и подготовка за изпити за 7 клас.[20] Разказът на Бонев „Късогледство“ се е падал на държавен изпит на студенти по славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ за превод на чешки.[21]

В края на 2011 г. разказът на Бонев „Агенция „Среден пръст“ печели специална награда в конкурса „Писането е лудост“ на електронното списание „Public-Republic“.[22]

В началото на 2013 г. разказът „Клошарят“ е включен в помагалото за подготовка на ученици от 7-и клас „Трансформиращ преразказ? Това е лесно!“ на издателство „Азбуки – Просвета“, а откъс от разказа „Писмо за надежда“ – в помагало на „Булвест 2000“, озаглавено „Текстове и задачи за развитие на четивни умения“, създадено по Програмата за международно оценяване на учениците – формат PISA (Programme for International Student Assessment) и предназначено за ученици след 7-и клас. Откъсът на Бонев е единственият художествен литературен текст, касаещ естетическата сфера на общуване, включен в помагалото.[23][24][25]

Четвъртото помагало с разказа „Трамваят“ на Бонев излиза през 2015 г. Помагалото е на Ваня Чернева „11 примерни теста по БЕЛ за външно оценяване и кандидатстване след 7. клас“, издание на „Коала прес“.[26]

Стефан Бонев печели наградата „Пловдив" за 2010 г. в раздел „Литература“ за сборника с разкази „Изпит по летене“.[27]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. писателят организира в интернет експериментален литературен конкурс, носещ името „Недоизречено“, който завършва с наградени произведения на автори от различни краища на България. Участниците в конкурса трябва да допишат предварително зададено недовършено литературно произведение, в което са разположени ключови думи, препинателни знаци и празни полета. Към края на 2015 г. конкурсът има вече 7 издания, 2 от които са проведени във Варна и Плевен, а останалите – в Пловдив. През 2014 г. Бонев получава втората си награда „Пловдив“ за 2 от изданията, които са с акцент върху ученическата аудитория.[28][29]

От лятото на 2012 г. Бонев започва да организира т. нар. Съботни кафета в книжарница „Сиела" в Пловдив, на които кани пловдивски поети, писатели и бардове.[30]

В началото на 2013 г. той провежда второ издание на експерименталния литературен конкурс „Недоизречено“, този път с ограничение на възрастта до 19 години. Участниците са главно от Ателието по творческо писане към ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив.[31][32][33][34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Димитър Атанасов, "Лабиринтът като житейско и творческо лутане“, рец. за сборника „Разкази за двама“ в електронно списание LiterNet, 24.04.2004, № 4 (65)
  2. ↑ „9 автори печелят субсидии по програмата Пловдивска книга“ (за програмата за финансиране на пловдивски автори, 2011 г.) Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 15 декември 2011
  3. ↑ Зоя Маринчева, „Изпити по летене“ на Стефан Бонев – тежка проза, която се чете леко“, рец. в електронно списание Кръстопът, 28 март 2010
  4. ↑ За книгата „Изпит по летене“ в сайта „Литературен компас“, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222034403/http://litcompass.com/public/index.php?page=books&action=view&bookid=65, посетен на 11 август 2013 
  5. ↑ Людмила Габровска, "Стефан Бонев – инструктор на крилатите“ Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., рец. за книгата „Изпит по летене“, в-к „Монитор“, 22.08.2009
  6. ↑ Анета Портева, „Изпит по летене“ на Стефан Бонев (рецензия, анотация, слоган)“, ПУ „П. Хилендарски“, проект „Студенти по пътя на книгата“, Работни срещи на студентите-практиканти, 13.08.2010 г.
  7. ↑ „Книги нюз“ за книгата „Изпит по летене“
  8. ↑ Милена Кирова, „Ежедневие и абсурд“, рец. за книгата "Пред прага на храма“, в-к „Култура“, бр. 25 (2687), 29 юни 2012 г.
  9. ↑ Анета Христова, „Сборникът „Пред прага на храма“ през призмата на трима критици“[неработеща препратка], spisanie.to.
  10. ↑ За книгата „Пред прага на храма“ в сайта „Литературен компас“, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222034305/http://litcompass.com/public/index.php?page=books&action=view&bookid=64, посетен на 11 август 2013 
  11. ↑ Здравко Дечев, Рецензия за книгата „Пред прага на храма“, „Диаскоп“, 02.08.2013
  12. ↑ „Пред прага на храма“ – разкази от Стефан Бонев“ (представяне и откъс от книгата), az-jenata.bg, 2 април 2012
  13. ↑ Рецензия от акад. Благовеста Касабова Архив на оригинала от 2016-03-28 в Wayback Machine. (вестник „Словото днес“, 29 октомври 2015)
  14. ↑ Рецензия от литературоведа Здравко Дечев Архив на оригинала от 2016-03-28 в Wayback Machine. (вестник „Марица“, 27 юни 2015 г.)
  15. ↑ „24 часа“, 24.07.2015 г., "След Лондон „Странните неща“ на Стефан Бонев завладяха и Чикаго"
  16. ↑ „България 21 век“ (Чикаго), страница на Стефан Бонев
  17. ↑ Стоян Вълев, „Спасението на българската литература ще дойде от чужбина“ (За преводите на Стефан Бонев в САЩ) Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., портал Ide.li, 31.08.2003 г.
  18. ↑ За трите публикации на Бонев, превод на Зоя Маринчева, в алманаха „Thresholds“ (САЩ, 2003), електронен бюлетин „Културни новини“
  19. ↑ Алманахът „Two lines“ с публикация на разказа на Бонев „Сирене“ в превод на Зоя Маринчева (САЩ, 2003), архив на оригинала от 23 май 2013, https://web.archive.org/web/20130523124807/http://catranslation.org/volumes/parties, посетен на 11 август 2013 
  20. ↑ „Съвременен пловдивски писател сред литературните доайени“, bTV News, 26.05.2010 г.
  21. ↑ „Студенти от ПУ се потят над разказ на Стефан Бонев“, plovdiv24.bg
  22. ↑ „Стефан Бонев грабна специална награда от „Public-Republic“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., gustonews.bg, 14.11.2011.
  23. ↑ „Трети разказ на живия класик Бонев, включен в помагало за 7 клас", в-к „Марица“, 05.07.2013.
  24. ↑ „Разказ на Стефан Бонев в трето помагало“ Архив на оригинала от 2014-02-21 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 20 юли 2013.
  25. ↑ Сайтът „Еуро Пловдив“ за второто помагало за 7 клас с разказ на Бонев, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222152502/http://europlovdiv.com/razkaz-na-stefan-bonev-otnovo-v-pomagalo-za-sedmoklasnici/, посетен на 11 август 2013 
  26. ↑ Българско национално радио – Радио „Пловдив“, „Трима пловдивски писатели наред с доайените в помагало за VII клас“
  27. ↑ Кирил Кирилов, „Архитект за трети път печели наградата „Пловдив“, Дарик Пловдив, 20 май 2010.
  28. ↑ „Стефан Бонев награди финалистите от литературния експеримент „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., gustonews.bg, 13.10.2012.
  29. ↑ БНТ 2, Връчиха ежегодните награди „Пловдив“
  30. ↑ Анета Христова, „Съботно кафе в Сиела“ (за съботните кафета, организирани от Бонев)[неработеща препратка], spisanie.to.
  31. ↑ „Ученици от пловдивската ЕГ „Иван Вазов“ дописваха „Недоизречено“ на Стефан Бонев“, aspekti.info, 06.03.2013
  32. ↑ „Трима поделиха победата в конкурса „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-01-09 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 4 януари 2014
  33. ↑ „Изключително силен финал на „Недоизречено“ във Варна“ // Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 2014-02-17.
  34. ↑ „Поетеса спечели „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16.02.2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Бонев&oldid=12082646“.