Стефанаки Савов
| Стефанаки Савов | |
| български революционер | |
 Снимка на С. Савов, експонат на РИМ—Враца | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1930 г.
|
| Народен представител в: IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС IV ВНС VII ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Димитър Савов |
Стефан (Стефанаки) Христов Савов е български революционер, Ботев четник, обществен и политически деец, депутат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефанаки Савов е роден на 10 януари 1854 година в град Враца, тогавашната Османска империя. Женен е за Мария Николова Савова (Статкова), с която имат двама сина – Димитър Савов и Христо Савов. Мария Николова Савова (Статкова) е сестра на Васил Статков, мъж на Параскева (Кета) Захариева Статкова (Печеняшка), племенница на Стефанаки Савов.
Христо Савов, баща на Стефанаки Савов, е бил съдържател на хан във Враца и заможен търговец. Ханът му е бил средище на врачанските дейци на Вътрешната революционна организация. Първи братовчеди на Стефан Савов са революционерите Саво Петров и Мито Ангелаков. Савов учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща си се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък. Савов става секретар на основания на 10 юли 1872 година Врачански частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат. На 21 октомври 1875 година Врачанският революционен комитет е обновен и Савов става отново негов секретар и участва в подготовката на въстание. Заедно със Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботев да отложи за 1 юни качването на парахода „Радецки“, но не успяват и се присъединяват към него. Савов участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Лютиброд. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Орхание. Лежи в Софийския и Берковския затвор със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. Излежава присъдата си във Видин, където и дочаква Освобождението на България.
Той е един от основателите на ученолюбивото дружество „Развитие“. Дълги години е бил и негов председател. През 1885 година организира първия молебен на Милин камък. Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Бил е народен представител в десет парламента през периода 1884-1913 година.[1]
През декември 1895 година е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[2] Там той е сред групата на русофилската опозиция, срещу която се противостоят военните и Наум Тюфекчиев.[1]
Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 година на 76 години. Погребан е в двора на църквата „Свети Николай“. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца.[1]
Стефанаки Савов е дядо на политика Стефан Савов.[3]
-
Паметна плоча на стената на хана на Стефанаки Савов -
Сградата на хана на Савови, намиращ се в центъра на Враца
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Стефанаки Савов – секретар на Врачанския революционен комитет, Ботев четник, деец на македонското освободително движение // Забравени герои, 28 юли 2011 г. Посетен на 21 август 2021 г.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-54.
- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
