Стефан Баджов

Стефан Баджов
	Стефан Баджов
български художник
Роден	31 май 1881 г. Крушево, Османска империя
Починал	25 юни 1953 г. (72 г.) София, България
Учил в	Национална художествена академия
	Стефан Баджов в Общомедия

Стефан Николов Баджов е български художник, един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. Твори основно в областта на малоформатното приложно изкуство, илюстрацията, художествено – пространственото оформление и черковната живопис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Крушево на 31 май 1881 г.^[1] През 1906 г. завършва декорация и живопис в пражкото художествено-индустриално училище при К. Машек и се завръща в България.^[2] През 1908 година Баджов става професор в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, където преподава декорация.^[1]

Проектира образци на пиротски, котленски и чипровски килими. Съвместно със Ст. Л. Костов изследва и систематизира стари български бродерии, които през 1913 г. събира в първия български албум „Български народни шевици“, Част I.^[1]

Баджов е автор на проекти на държавния герб на Царство България, на ордени, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми, пощенски марки и други. Илюстрира книги, детски издания и списания. Рисува стенописите на църквата „Свети Седмочисленици“ и купола на църквата „Свети Николай Софийски“ в София. Участва в реставрирането на стенописите в Боянската черква, както и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково.^[1]

Участва като делегат от Крушевското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[3] Стефан Баджов е член-учредител на Македонския научен институт и взима активно участие в дейността му.^[4] След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е малтретиран от новата власт.^[1]

Умира през 1953 година.^[1]

Негов брат е Атанас Баджов, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война в 1912 година. Награден с орден „За храброст“.^[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Деспот Баджович

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

115 години от рождението на проф. Стефан Баджов: Възходът и трагедията на твореца, Йосиф Разсуканов, в-к „Македония“, брой 33, 16 септември 1998 г.
Творби на Стефан Баджов: „За вода“^{[неработеща препратка]}, „Търново“^{[неработеща препратка]}, Пластичен вариант на герба на Царство България^{[неработеща препратка]}
"La broderie nationale bulgare", 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, с. 167.
↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.

[ЕБ-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, с. 167.

[Симеонов-2] Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.

[3] НБКМ-БИА C VIII 38

[4] Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]