Стефан Гевгалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Гевгалов
български просветен деец
Стефан Гевгалов 
Роден: 4 декември 1882 г.(1882-12-04)
Казанлък, Княжество България
Починал: 19 май 1956 г. (на 73 г.)
София, НР България

Стефан Гевгалов (Stephan Gewgaloff, Stefan Gevgalov) е български просветен деец, кмет на Пловдив.

Житейски път[редактиране | edit source]

Стефан Георгиев Гевгалов е роден на 4 декември 1882 г. в Казанлък. Баща му е бил дюлгер (майстор-строител). Родът му произхожда от гр. Гевгели, Македония. Гимназиално образование получава в Казанлъшкото педагогическо училище, днес Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“.

Следва в Софийския университет философия и педагогика. През 1907 г. продължава образованието си в Йена, Германия и през 1908-1910 г. в Цюрих, Швейцария. През май 1910 г. се дипломира във философския факултет на Цюрихския университет като Stephan Gewgaloff.[1]

В Швейцария Гевгалов се сближава с архимандрит Стефан (бъдещия екзарх Стефан I), който се подготвя да специализира богословие в Женева.

След завръщането си в България Стефан Гевгалов e назначен за учебната 1911-1912 година като учител в Държавната мъжка априловска гимназия, Габрово.

От 1912 г. живее в Пловдив. През „европейската война“ е преводач от немски език в Гюмюрджина, която тогава е в границите на България. Дълги години е директор на учителската продоволствена кооперация „Напред“ в Пловдив.

Кмет на Пловдив[редактиране | edit source]

Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив

Като широк социалист Стефан Гевгалов е избран за 24-ти кмет на Пловдив (председател на тричленна комисия) [2] и участва в управлението на града от 19 юни 1919 г. до 3 октомври 1919 г. Продължава работата по преодоляване на последиците от Първата световна война.[3]

Културна и просветна дейност[редактиране | edit source]

През периода 1922-1934 г. Стефан Гевгалов се изявява като журналист във в-к „Учителско дело“ и в-к „Юг“[4], а също оставя име като театрален критик, оратор и сказчик. Превежда от немски език художествена и философска литература.[5]

Става учител по български и немски език в Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриална камара, днес Национална търговска гимназия - Пловдив. Също така е заместник директор и учител по български език в пловдивското Deutsche Schule.

През зимата на 1931 г. заминава за Берлин, а през 1932 г. като български представител взима участие в тържествата във Ваймар по случай 100-годишнината от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте - заедно с д-р Хосе Ортега и Гасет от Мадридския университет.[6]

Стефан Гевгалов обнародва трудове по педагогически и философски въпроси. Активно участва в културния живот на Пловдив. Свири добре на цигулка.

През 1941 г. се преселва в София.

След Девети септември 1944 г. е предупреден да не развива никаква политическа дейност.

Умира от апоплектичен удар на 19 май 1956 г. в София.

Негов внук е писателят и преводач Венцеслав Константинов.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Matrikeledition der Universität Zürich
  2. Списък на кметовете на Пловдив
  3. Кметове на Пловдив, Исторически музей — Пловдив
  4. Алманах на забравените български журналисти-Лука Говедаров, Bulgarian Connection
  5. Българо-немски културни отношения 1806-1966. Библиография. София, 1968, с. 150
  6. Die Goethe-Feier in Frankfurt und Weimar, Frankfurter Allgemeine Zeitung, den 22. März 1932

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • П. Цончев, П. Ив. Харлаков, Никола Калчев, Ст. Гевгалов: Годишник на Държавната мъжка априловска гимназия в Габрово за учебната 1911-1912 година (1912)
  • Ст. Д. Стамболов, Стефан Гевгалов, Н. Чобанов: Отчет на Работническата кооперация "Напред" в гр. Пловдив за 1923 година и за периода 1919-1923 година (1924)
  • Кръстю Пастухов, Ангел Гечев, Кирил Чапаров, Стефан Гевгалов: Отчет на Кооперативна централа "Напред" Съюз на потребителните кооперации в България за 1919-1939 (1936)
  • Стефан Обрейков, Личо Личев, Милош Ив. Данов, Стефан Гевгалов: Юбилеен сборник по случай 25-годишнината на Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриялна камара 22.XII.1935 година : 1910-1935 г. (1937)