Стефан Данаилов

Стефан Данаилов български актьор и политик Роден: 9 декември 1942  (1942-12-09) София, България

Народен представител в: XXXIX НС   XL НС   XLI НС

С президента Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал, 2006

Стефан Ламбов Данаилов е известен български актьор, по-късно политик от БСП и министър на културата в правителството на Станишев от 17 август 2005 до 27 юли 2009.

Биография

Роден е на 9 декември 1942 в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия (-1963) е от Ловеч, а баща му Хараламби Данаилов (-1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра — Росица Данаилова, която е 9 години по-голяма от него.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“(1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура — „Паисий Хилендарски“.

Политическа кариера

Стефан Данаилов е член на БКП. Партиен секретар е на Народния театър Делегат е на 44-тия 2000, 45-тия април 2005 и 46-тия декември 2005 конгрес на БСП.

В периода 2005-2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 Сетември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Семейство

Стефан Данаилов е женен за Мария Димитрова Данаилова. Има един извънбрачен син от Ирен Кривошиева - Владимир, който живее в САЩ.

Филмография

• „Следите остават“ — 1956;
• „Инспекторът и нощта“ — 1963;
• „Мълчаливите пътеки“ — 1967;
• „Морето“ — 1967;
• „С дъх на бадеми“ — 1967;
• „Първият куриер“ — 1968;
• „На всеки километър“ — майор Деянов в ТВ-сериал (Мосфилм, България) — 1969;
• „Князът“ — 1970;
• „Черните ангели“ — 1970;
• „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ — 1971;
• „На всеки километър — II“ — майор Деянов в ТВ-сериал (Мосфилм, България) — 1971;
• „Обич“ — 1972;
• „Нона“ — 1973;
• „Иван Кондарев“ — 1974;
• „Къщи без огради“ — 1974;
• „Зарево над Драва“ — 1974;
• „На живот и смърт“ — 1974;
• „Сватбите на Йоан Асен“ — 1975;
• „Братушка“ — Живко Георгиев (Мосфилм, България) — 1975;
• „Вината“ — 1976;
• „Петимата от РМС“ — 1977;
• „Юлия Вревская“ — Карабелов във филма за графиня Юлия Вревска (Мосфилм, България) — 1977;
• „Умирай само в краен случай“ — 1978;
• „Насрещно движение“ — 1978;
• „Топло“1978;
• „От нищо нещо“ — 1979;
• „Дами канят“ — 1980;
• „Кръвта остава“ — 1980;
• „Търновската царица“ — 1981;
• „Есенно слънце“ — 1982;
• „24 часа дъжд“1982;
• „Кристали“ — 1982;
• „Борис I“ — 1985;
• „Маневри на петия етаж“ — 1985;
• „Ешелоните“ — 1986;
• „Три Марии и Иван“ — 1986;
• „Мечтатели“ — 1987;
• „Большая игра“ -(Мосфилм, България) — 1988;
• „Понеделник сутрин“ — 1988;
• „Карнавалът“ — 1990;
• „Живей опасно“ — 1990;
• „Червената мишена“ — (САЩ, България) — 1991;
• „Берлинската конспирация“ — (САЩ) — 1991;
• „Искам Америка“ — 1991;
• „Криза в Кремъл“ — (САЩ) — 1992;
• „Октопод 7“ — Дон Нуцо Мариано в ТВ-сериал (Италия, България) — 1994;
• „Дон Кихот возвращается“ — (Мосфилм, България) — 1996;
• „Рекет“ („Racket“) — Винченцо Грумо в ТВ-сериал (Италия, България) — 1997;
• „Смъртта на едно порядъчно момиче“ — (Италия, България) — 1998;
• „Испанска муха“ — 1998;
• „След края на света“ — 1998;
• „Дело по съвест“ — (Италия, България) — 2001;
• „Версенжеторикс“ — (Франция, България) — 2002;
• „Прости нам“ — 2003;
• „Стъклен дом“ — 2010;
• „Под прикритие“ — 2011.

Външни препратки

• Официална страница на Актьорския клас на проф. Ст. Данаилов
• Стефан Данаилов в Internet Movie Database
• Стефан Данаилов в kino.dir.bg