Стефан Караджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За населените места, носещи името на революционера, вижте Стефан Караджа (пояснение).

Стефан Караджа
Български войвода
и национален герой
Стефан Караджа 
Роден: 11 май 1840
Ичме, Османска империя
Починал: 30 юли 1868
Русе, Османска империя

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа е български национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.

Биография[редактиране | edit source]

Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна (ум. 1817 г.)[1] - един от подбудителите на Странджанската буна от 1810 г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа.[2] По материални причини семейството му се пренася през 1844 г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828-1829 г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. За известно време Караджата учи и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано - на 30 юли 1868 г.

  1. Златарски, Александър Н. Пет български рода в летописите на историята. София, 2012. стр. 16-17.
  2. Нейков, Балчо. Факийски предания. София, 1985 (напис. 1888), стр. 58-59.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за