Стефан Карчев
| Стефан Карчев | |
| български учител и революционер | |
 Карчев в Солунската гимназия в 1888 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Стефан Карчев в Общомедия | |
Стефан Янчов (Янчев) Пейчев, приел по-късно името Стефан Георгиев Карчев, е български просветен деец, дарител и революционер, участник от Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 април 1850 година в село Кресна[2], тогава в Османската империя. Учи в Сенокос (1869 -1870), Мелник и Солун. Връща се в Кресна и от 1875 до 1878 работи като учител. При избухването на Кресненско-Разложкото въстание е секретар на главния войвода Стоян Карастоилов.
След разгрома на въстанието под името Стефан Карчев, бяга в Свободна България, където учителства. През 1879 – 1880 година преподава в село Рила, а по-късно се установява във Ветрен, където също работи като учител.[3] Председател е на ветренското читалище и събира фолклорни материали. Като учител в с. Славовица преподава и на Александър Стамболийски, с когото поддържа добри отношения до убийството му. Основател е на Археологическия музей в Сандански. Дарява имот в родното си село за издигане на обществена сграда и сега читалището там носи името му. Дарява библиотеката си на Ветрен. Оставя спомени за въстанието и истории на Кресна и Ветрен.[4]
-
Карчев като млад -
Карчев на стари години
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Струмянов, Борислав. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. в предхождащи го събития // Нови места. Посетен на 12 декември 2014.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 211.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 323.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 423.
