Стефан Попов (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

Стефан Попов
български философ и публицист
Роден
1957 г. (67 г.)

Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиИстория на философията

Стефан Георгиев Попов е български философ и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Попов завършва Софийския университет (1985). Доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996) с дисертация на тема „Витгенщайн: Аналитика на мистическото“. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2004). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Има специализации по конституционна политика (Виена, 1994 и Фрибур, 2003), международна сигурност (Вашингтон, 1999).[1]

Доктор на науките с дисертация на тема „Obiectum Purum: увод във феноменологията на Рене Декарт“, защитена във Философския факултет на Софийския университет (2015).

Професор по философия и социология в Нов български университет от 2019 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Витгенщайн: Аналитика на мистическото. София: Алтера, 2008, 276 с.[3]
  • Obiectum Purum: увод във феноменологията на Рене Декарт. София: Фондация Литературен вестник, 2015, 296 с.
  • Атлантис. Дезинтеграция на политически тела. София: Обсидиан, 2016, 236 с.
  • Декарт и математизацията на света. София: Алтера, 2017, 124 с.
  • Модерна ски техника: Съвети за любители. София: Издателство на Нов български университет, 2019, 126 с.
  • Животът на кухите фрази: Критика на политически метафори. София: Издателство на Нов български университет, 2020, 216 с.
  • Риск: Концептуална рамка. София: Издателство на Нов български университет, 2022, 150 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]