Стефан Първовенчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Първовенчани
сръбски владетел и светец
Stefan the First-Crowned, fresco from Mileševa.jpg

Лични данни
Управление 11961228
Коронация 4 януари 1217, Жича
Пълно име Стефан II Неманич
Други титли велик жупан на Рашка (1196-1217)
крал на Сърбия (1217-1228)
Роден 1165
Рашка
Починал 24 септември 1228 г.
Предшественик Стефан Неманя
Наследник Стефан Радослав
Семейство
Династия Неманичи
Баща Стефан Неманя
Майка Ана Неманя
Бракове Евдокия Ангелина
Анна Дандоло
Потомци Стефан Радослав
Стефан Владислав
Предислав и дъщеря
Стефан Урош I и дъщеря
Стефан Първовенчани в Общомедия

Стефан II Неманич, известен още като Стефан Първовенчани (1165 - 24 септември 1228), е велик жупан на Рашка (1196-1217) и сръбски крал (1217-1228) от династията на Неманичите. Той е владетел на средновековната сръбска държава Рашка, която при неговото управление е въздигната в кралство, известно още и като Сръбско кралство.

Биография[редактиране | edit source]

Стефан Първовенчани е втори син на великия жупан Стефан Неманя. Стефан Неманич е по-малък брат на Вукан, престолонаследник и управител на Зета, и е по-голям брат на Растко Неманич (св. Сава Сръбски) - първи архиепископ на самостоятелната Сръбска православна църква. Стефан придобива титлата велик жупан на Рашка през 1196 г., когато баща му се отказва от управлението и се замонашва.

Малко преди смъртта си Стефан Първовенчани приема монашеска схима под името Симон и умира скоро след това. Подобно на баща си Стефан Първовенчани е канонизиран за светец от Сръбската православна църква.

Управление[редактиране | edit source]

Управлението на Стефан Неманич започва с борба срещу брат му Вукан, който с унгарска подкрепа успява да прогони Стефан от Рашка. Стефан обаче търси помощ от българския цар Калоян, който го подкрепя с една войска от кумани вероятно в замяна на някои български територии от Поморавието. Войната между Стефан Неманич и Вукан придобива очертанията на гражданска война, но кризата е преодоляна, когато брат им св. Сава се нагърбва с тежката задача да посредничи между тях в името на мира, след което властта на Стефан Неманич в Рашка е окончателно закрепена.

Управлението на Стефан Първовенчани се характеризира и с усилено строене на нови крепости из цялата територия на страната, една от които е Маглич.

Крал[редактиране | edit source]

През 1217 г. след умела дипломатическа игра Стефан II Неманич получава кралска титла от папа Хонорий III. Той остава в историята с прозвището Първовенчани, тъй като с цел да затвърди и укрепи нововъзникналата сръбска държавност въвежда насетне за Неманичите практиката рашките владетели традиционно да сключват монархични бракове с представителки на най-силните съседни владетелски династии. Според друго популярно тълкувание, прозвището "Първовенчани" изхожда от факта, че Стефан Неманич е сръбският владетел, който първи е увенчан с кралска корона. Въпреки получаването на титла и признанието от папата, на 6 декември 1219 г. новата Сръбска църква е издигната в ранг архиепископия от константинополския патриарх Мануел I /тогава пребиваващ в Никея (Никейска империя)/, а архиепископ Сава Сръбски коронова Стефан за православен крал на сърбите. Католическата църква не предприема никакви действия срещу измяната на Стефан Първовенчани. Конкуренцията между източната и западната църква след превземането на Константинопол дава своите плодове в подкрепа на дългожадуваната сръбска държавност.

Стефан Първовенчани като монаха Симон. Фреска от манастира в Сопочани.

Новата сръбска автокефална архиепископия отцепва неканонично от Охридската българска архиепископия епархиите Рашка, Призренска, Липлянска и Сремска. По този повод до новопровъзгласилия се сръбски архиепископ Сава е отправено протестно писмо с обвинения задето получил архиерейски сан от чужда духовна власт и в нарушение на каноните, навлизайки в Рашката епархия, в която имало назначен епископ от Охридската архиепископия. Обвинението е и за сваляне на призренския епископ, който също е назначен от охридския архиепископ, чрез заменянето му със сърбин.

Бракове и наследници[редактиране | edit source]

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Около 1185-1187 Стефан се жени за византийската принцеса Евдокия Ангелина, най-малката дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. Според Никита Хониат между Стефан и Евдокия избухва скандал, който около 1198 г. завършва с взаимни обвинения в изневяра и раздяла. Въпреки това двамата вече имали трима сина.

През 1217/1218 г. Стефан Неманич сключва втори брак по геополитически съображения с Анна Дандоло, внучка на венецианския дож Енрико Дандоло (под чийто натиск е отклонен четвъртия кръстоносен поход към Константинопол, и след превземането на столицата на Византия е основана Латинската империя). От Анна Дандоло Стефан има син и дъщеря.

След смъртта си Стефан Първовенчани е наследен от най-големия си син Стефан Радослав.

От първия си брак с Евдокия Ангелина Стефан Първовенчани има трима сина и дъщеря:

От втория си брак с Анна Дандоло Стефан Първовенчани има син и дъщеря :

Стефан Неманя велик жупан (1196 – 1217)
крал на Рашка (1217 – 1228) Стефан Радослав