Стефан Чапрашиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Чапрашиков
български дипломат
Роден
Починал

НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаГеорги Чапрашиков
Братя/сестриАлександър Чапрашиков
Крум Чапрашиков
Други родниниИван Чапрашиков (чичо)
Доклад от и. д. началника на сръбския Генерален щаб до коменданта на Моравската дивизионна област за съмнителната обиколка на българския пратеник Чапрашиков покрай железопътната линия за Пирот тъкмо в момента на военните пратки, Ниш, 13 септември 1915 г.

Стефан Георгиев Чапрашиков е български дипломат, секретар на цар Фердинанд I (1907 – 1914).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Чапрашиков е роден през 1874 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Син е на търговеца Георги Чапрашиков и брат на Александър Чапрашиков и Крум Чапрашиков. Завършва право в Париж в 1897 година.[1]

Работи като секретар на българската легация в Париж. При избухването на Балканската война е офицер в Българската армия. Носител е на орден „За храброст“.

Участва в дипломатическата делегация по подготовката на Лондонския мирен договор от 1913 г. Дипломат е във Франция, Гърция, Сърбия, Русия и Германия.

След завръщането си в България основава фирмата „Стефан Чапрашиков и синове“, която се занимава с износ на тютюн за Германия, заедно със сестреника си Димитър Божков. Състезател е по конен спорт и от 1929 година е член на МОК и почетен председател на БОК.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се самоубива в Кърджали[2].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Стоимен
Чапрашиков
 
Спасуна
Измирлиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Чапрашиков
(1842 – 1887)
 
 
 
 
 
Иван Чапрашиков
(1854 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Чапрашиков
(1874 – 1944)
 
Александър Чапрашиков
(1880 – около 1950)
 
Крум Чапрашиков
(1882 – 1934)
 
Никола Чапрашиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Чапрашикова
(1918 – 2006)
 
Георги Чапрашиков
(1919 – 1983)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 270

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]