Стоилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоилово
България
Red pog.png
Стоилово
Област Бургас
Red pog.png
Стоилово
Общи данни
Население 65 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 48,656 km²
Надм. височина 278 m
Пощ. код 8165
Тел. код 05952
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 69328
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ЗСАС)
Храм Свети Илия в Стоилово

Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Село Стоилово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи долот юг и изток и Велека от север. Разстоянието до общинския център Малко Търново е 9 km.Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви.В непосредственна близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки.Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне , а в отглеждането на животни главно кози.През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози.В цяла Странджа планина с.Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове.В днешно време особено през последната година 2008 г. ,селския туризмът и особено големия интерес към закупуване на стари селски къщи се явяват основния двигател за възвръщане на живота в селото и региона.

История[редактиране | edit source]

Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 г. под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.

При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити[1].

Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век)[2]
  • Стари странджански къщи (18-19 век)
  • Местност Петрова нива
  • Водопад Докузак на едноименната река
  • Карстова пропаст Голямата въпа с дълбочина 125 m
  • Близо до селото се намира резервата „Средока

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Стоилово
  • Георги Попов, учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание[3]
  • Димо Касъров, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет[4]
  • Стоян Караибишов (Стоян Караибиша) (1852-1945), български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово
  • Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет.[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.