Стойно Черногорски
| Стойно Черногорски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
19 февруари 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 септември 1948 г.
|
Стойно Ганев Черногорски, наричан Трудолюбов[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Средногорово, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък и работи като техник. През май 1899 година е делегат от Никополското македоно-одринско дружество на Шестия македонски конгрес.[3]
Влиза във ВМОРО и активно участва в подготовката, въоръжаването и военното обучение на чети в България. През Илинденско-Преображенското въстание е подвойвода в третата чета на Никола Дечев[4][5], която се сражава с османците при село Луково, Кратовско. Оставя спомени за въстанието.[6] Умира на 18 септември 1948 година в Пловдив.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 521.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.
- ↑ Маджарски, Стойчо, Станчев, Васил. Велешкият войвода, Шибилев, Стара Загора, 2003, стр.122.
- ↑ Маджарски, Стойчо. Станчев, Васил. Велешкият войвода, МНИ, Стара Загора, 2003, стр. 122.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 300 - 318.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 67 - 68. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
