Стойчо Мазгалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стойчо Мазгалов
български актьор
Роден: 2 май 1930
Любимец, Хасковско
Починал: 1 ноември 2006
София, България

Стойчо Тодоров Мазгалов е български артист и киноартист.

Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Хасковско. Следва във Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. при професор Николай Масалитинов. Играе в театъра в Перник (1954-1955 г.), в театър "Трудов фронт" (1955-1964 г.), в театър "Народна сцена" (1964-1966 г.).

Той е един от основателите на театър "Сълза и смях" и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър. Член е на Съюза на българските филмови дейци. Носител е на орден "Кирил и Методий" - II степен.

Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.

Автор на автобиографичната книга "Когато съм".

Филмови роли[редактиране | edit source]

Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Мазгалов, Стойчо. Театрален лабиринт. С., Захари Стоянов и УИ, 2005.

Външни препратки[редактиране | edit source]