Стокхолмско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стокхолмско метро
Stockholms tunnelbana
Метровлак на станция „Hötorget“
Информация
Типметро
МястоСтокхолм, Швеция
Станции100
Пътници898 630 дневно
Уебсайтsl.se/sv
Пусната30 септември 1933
Оператори„MTR Nordic“
Дължина105,7 km
Брой линии7
Междурелсие1435 mm
ЕлектрификацияТрета релса, 650 – 750 V
Работна скорост80 km/h (максимална)
Схема
Стокхолмско метро в Общомедия

Стокхолмското метро (на шведски: Stockholms tunnelbana) е железопътна подземна система, част от обществения градски транспорт в Стокхолм, Швеция.

Системата включва 3 основни линии със 100 метростанции, 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност[1].

На 30 септември 1933 г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм с прокопаването на тунел под Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт[2]. Именно от този тунел идва шведското име за метро „tunnelbanan“, буквално „тунелен транспорт“. Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.

Стокхолмското метро се отличава с уникални за всяка метростанция декорации. Наричано е най-дългата художествена галерия в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на „Синята линия“) са оставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гигантска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.

„Зелената линия“ към Хеселби Странд

История[редактиране | редактиране на кода]

Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на Стокхолм по време на първата четвърт на 20 век [3]. Колите, автобусите и трамваите са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като Лондон, Париж и Ню Йорк взимат решение за построяване на метро-система [3]. След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г. [3]

Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври 1950 г. [3], когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за метро транспорт. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция Слюсен. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През 1952 г. се отваря нова линия към западните предградия. През 1957 г. [3] тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. „Червената линия“ е отворена през 1964 г.[3], с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. „Синята линия“ е отворена през 1975 г. с две линии[3], насочени на северозапад от централната станция. Последно през 1994 г. са достроени части от съществуващата вече „Зелена линия“.

Технология[редактиране | редактиране на кода]

Метрото използва енергоразпределителната система на обществения железопътен транспорт с номинален оперативен волтаж 650 V за зелената и червената линии и 750 V за синята линия.

Използват се основно 271 модерни вагона, но съществуват и около 200 вагона, произведени през 1970-те и 1980-те години. Метро-композицията включва до 8 стари или 3 модерни вагона с обща дължина 140 m.

По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62 m, на широчина са 2,8 m и са високи 3,8 m. Тежестта им е между 20 и 30 t и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от 6 до 8 вагона от този тип.

Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. „Vagn 2000“ (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г.[4] Метро-композициите от този тип включват 2 до 3 вагона тип C20, всеки с дължина 46,5 m с врати от двете страни. Общият брой на седящите места в такава композиция е 414[4].

Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.

Максималната скорост за червената и синята линии е 80 km/h, а за зелената 70 km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50 km/h). Максималното ускорение е 0,8 m/s².

За осъществяването на максимална сигурност при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни сигнали. Сигналът се получава през релсите от антена, закачена на оста на първото колело, и се сравнява с текущата скорост на композицията. При подаден сигнал от главната система, спирачният механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На машиниста се дава информация за текущото ограничение на скоростта на екрана в кабината за управление. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15 km/h.

Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но машинистът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при „Зелената линия“.

Cx композиция
Vagn 2000 (C20) композиция
Съвременни вагони:
C6 C9 C14 C15 C20 C20F
Използвани в миналото вагони:
A13 B13 C1 C2 C3 C4 C5 C7 C8 C12 C13 C14z

Линии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зелената линия“ има 49 метростанции: 12 са подземни (9 бетонни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41 256 m. Отворена е на 1 октомври 1950 г., използвана е от 451 000 пътници на ден или 146 милиона пътници годишно през 2005 г.
  • „Червената линия“ има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41 238 m. Отворена е на 5 април 1964 г., използвана е от 394 000 пътници на ден или 128 милиона пътници годишно през 2005 г.
  • „Синята линия“ е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25 516 m. Отворено е на 31 август 1975 г., използвана е от 171 000 пътници на ден или 55 милиона пътници годишно през 2005 г.
Линия Маршрут Отворена на Дължина Метростанции
10 Кунгстредгорден – Юлста (Kungsträdgården – Hjulsta) 31 август 1975 15,1 km 14
11 Кунгстредгорден – Акала (Kungsträdgården – Akalla) 5 юни 1977 15,6 km 12
13 Норшбори – Рупстен (Norsborg – Ropsten) 2 септември 1967 26,6 km 25
14 Фруенген – Мьорби Ц (Fruängen – Mörby C) 30 септември 1973 19,5 km 19
17 Окешов – Скарпнек (Åkeshov – Skarpnäck) 19 ноември 1958 19,6 km 24
18 Алвик – Фаршта странд (Alvik – Farsta strand) 24 ноември 1957 18,4 km 23
19 Хеселби странд – Хегсетра (Hässelby strand – Hagsätra) 9 септември 1951 28,6 km 35
Общо 1 октомври 1950 143,4 km 100

Поддръжка[редактиране | редактиране на кода]

Метрото е собственост на Община Стокхолм, която е договорила съвместната поддръжка с Veolia Transport.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]