Стол

Столът е вид мебел, предназначена за сядане. Съставена е от седалка и един или повече (най–често четири) крака. Някои видове столове притежават облегалка и/или подлакътници. Столът най-често се използва от един човек. Ако мястото за сядане е предназначено за повече от един човек, то се нарича диван, пейка и др. Столовете по принцип могат да се местят.

История [редактиране]

Трикраки столчета край маса (синия), Музей "Сливенски бит", Сливен

Стол на папа Климент IX - пример за използване на стол за показване на статуса и на ранга, използван още през XVII в.

Бобови торбички, използващи се за стол или по-скоро кресло

Столът има вековна история, макар че докъм XVI в. е бил използван повече като символ за изразяване на статус в обществото и на почести, отколкото за нормална и всекидневна употреба. "Столът" като обобщено понятие за „пост“ се използва и до днес като емблема на власт в Великобритания и Канада и е съставна част от термини, свързани с нея - комитети, комисии, партии имат „председател“ (chairman), професорите имат „катедра“ (chair) и др.

Всъщност столът не се използва масово и навсякъде до XVI в. Тогавашните столове били устроени на същия принцип: облегалка, седалка и крака, а подобна мебел, датираща от по-ранни периоди, е много рядко срещана и изключително рядка. Знанията ни за историята на стола са предимно от скулптури, рисунки и др. Няколко реални ранни екземпляра съществуват в Британския музей, Египетския музей в Кайро и други места.

В Древен Египет столовете били смятани за знак на знатност и богатство. Изработени от слонова кост и абанос, издълбано и позлатено дърво, те били покрити със скъпи материали и се държали на крака, оформени като крака на зверове или други фигури. Най-ранната позната ни форма на древногръцки стол датира от преди 2500-2600 години. Той имал облегалка, която била изправена, а не под лек ъгъл.

През династията Тан (618-907 г. след Хр.) при китайския елит започват да се появяват по-високи облегалки и скоро тяхната употреба се разширила, докато накрая те били използвани от всички слоеве на обществото. До XII в. седенето на пода било рядкост в Китай, за разлика от други азиатски държави (като Япония), където традицията още продължава. В Китай столът, който често нямал облегалка, се използвал в голяма част от къщите в страната.

В Европа столовете спират да бъдат привилегия чак през Ренесанса и стават стандартна част от мебелировката на домовете на тези, които можели да си ги купят. След като това се случило, използването на столовете се разширило и нараснало. В следващите векове столът се променял често, за да пресъздаде различните моди на дадена епоха.

През XX в. се засилва използването на технологиите в създаването на нови видове конструкции като цялостно метални сгъваеми столове, столове с метални крака, пластмасови столове и ергономични столове. Облегалката става популярна отчасти благодарение на радиото и телевизията. Модерните столове на 60-те години на XX в. са: стол пеперуда, бобовите торбички и стол с формата на яйце. Технологиите създават столове, чиято височина може да се регулира, които са особено удобни за офиса. Добавянето на мотор в стола довежда да появяването на масажиращи столове.