Икономика на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стопанство на Германия)

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа.[1]

Икономика на Германия
Франкфурт на Майн, финансов център на Германия
Ранг
ВалутаЕвро (EUR, €)
Фискална годинакалендарна година
Търговски организацииЕС, СТО, ОИСР
Група
Статистика
БВП
  • Понижение $3,9 трлн. (номинално, изч. за 2019)[4]
  • Повишение $4,4 трлн. (ППС, 2019)[5]
Ръст на БВП
  • 1,5% (2018) 0,6% (2019)
  • −7,8% (2020) 5,4% (2021)[6]
БВП на глава от населението
  • Понижение $46 564 (номинално, изч. за 2019)[4]
  • Повишение $53 567 (ППС, изч. за 2019)[4]
БВП по сектор
  • земеделие: 0,7%
  • индустрия: 30,7%
  • услуги: 68,6%
  • (2017)[7]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)
  • 0,3% (изч. за 2020)[5]
  • 1,3% (2019)[5]
  • 2,0% (2018)[5]
Население
под прага на бедността
  • 16,7% в бедност (2015)[7]
  • Понижение 18,7% в риск от бедност или социално изключване (AROPE, 2018)[8]
Коефициент на Джини 31,1 среден (2018, Евростат)[9]
Индекс на човешкото развитие
  • Повишение 0,939 много висок (2018)[10]
  • Понижение 0,861 много висок IHDI (2018)[11]
Работна сила
  • Понижение 42,3 милиона (август 2020)[12]
  • Безизменение 68,3% заетост (август 2020)[12]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 1,4%
  • индустрия: 24,2%
  • услуги: 74,3%
  • (2016)[7]
Безработица
  • Безизменение 4,4% (август 2020)[12]
  • Понижение 5,8% младежка безработица (15 до 24 г.; август 2020)[12]
  • 2,0 милиона безработни (август 2020)[12]
Основни индустриижелязо, стомана, въглища, цимент, химикали, машини, превозни средства, машинни инструменти, електроника, автомобили, храни и напитки, корабостроене, текстил
Външна търговия
ИзносПовишение $1,434 трилиона (2017)[7]
Износни стокимоторни превозни средства, машини, химикали, компютърни и електронни продукти, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, метали, транспортни средства, хранителни продукти, текстил, гума и пластмасови изделия
Партньори за износ
ВносПовишение $1,135 трилиона (2017)[7]
Вносни стокимашини, оборудване за обработка на данни, превозни средства, химикали, нефт и газ, метали, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, хранителни продукти, селскостопански продукти
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1.653 трилиона (31 декември 2017)[7]
  • Повишение В чужбина: $2.298 трилиона (31 декември 2017)[7]
Външен дълг $5.326 трилиона (31 март 2016)[7]
Публични финанси
Държавен дълг
  • Понижение 59,8% от БВП (2019)[13]
  • Понижение €2,1 трилиона (2019)[13]
Бюджетен дефицит
  • €49,8 млрд. излишък (2019)[13]
  • +1,4% от БВП (2019)[13]
Приходи46,8% от БВП (2019)[13]
Разходи45,4% от БВП (2019)[13]
Валутни и златни резервиПовишение $200.1 млрд. (31 декември 2017)[7]
Страница в CIA The World Factbook
Завод за химически изделия на компанията BASF в град Лудвигсхафен
Пристанище в Хамбург

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство в Германия е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна, съотношението между продукцията на двата отрасъла е 70:30%. Животновъдството е ориентирано към говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Основно то е съсредоточено в частния сектор, широко развитие има семейното фермерство. В източните провинции е запазена кооперативната форма на организация на пазарното стопанство. Растениевъдството е типично за северната и централната част на Германия – отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, картофи, плодове. Германия внася земеделска продукция, за да задоволи пазарните си потребности.

Северните провинции (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания) имат традиции в риболова.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Вторичният сектор представлява 29% от БВП на Германия, в него са заети около 26,4% от работната ръка (2003). Германия е на 4-то място по производство на автомобили след САЩ, Япония и Китай. Водещи немски международни компании са Adidas, Continental, Daimler, BMW, Robert Bosch GmbH, Bayer, Siemens, Miele, AEG, Volkswagen и Audi.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година, третичния сектор представлява около 70% от БВП, в него са заети 71,3% от населението.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Туризъм на Германия

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Заемайки централната част на Европа, Германия е важен транспортен център. Това е една от причините за гъстата ѝ и модерна транспортна мрежа. Обширната мрежа от автомагистрали се нарежда на трето място в света по дължина и се отличава с липса на ограничения за максимална скорост при повечето трасета.

Германия е изградила децентрализирана мрежа от високоскоростни влакове. Междуградският експрес Intercity Express (ICE) е най-модерният аспект на Deutsche Bahn и обслужва големите немски градове, както и дестинации в съседните държави. Максималната скорост на влака варира между 160 и 300 km/h. Влаковете минават на интервали от половин, един или два часа.

Най-големите немски летища са тези във Франкфурт и в Мюнхен – и двете глобални центрове на Lufthansa. Други големи летища има в Берлин, Дюселдорф, Хамбург и Лайпциг. На 31 октомври 2020 г. е открито международното летище Berlin Brandenburg „Willy Brandt“ (BER), заменящо международното летище Берлин Тегел.

Външна търговия[редактиране | редактиране на кода]

Износ[редактиране | редактиране на кода]

Износът на страната възлиза на 1354 млрд. щатски долара (2007). През 2007 година, най-голям е износа за Франция (9,7%), САЩ (7,5%), Великобритания (7,3%), Италия (6,7%), Холандия (6,4%), Австрия (5,4%), Белгия (5,3%) и Испания (5,0%).

През 2011 г. Германия е на второ място по износ в света. Две трети от него са към Европейския съюз. [14] През 2011 г. износът за първи път надминава границата от един трилион евро.[1]

Основните пера в износа на Германия са автомобилите, машините, битовата техника и продукти на химическата и леката промишленост.[1]

Внос[редактиране | редактиране на кода]

Вноса на страната възлиза на 1075 млрд. щатски долара (2017). През 2007 година, най – голям е вноса от Холандия (12%), Франция (8,6%), Белгия (7,8%), Китай (6,2%), Италия (5,8%), Великобритания (5,6%), САЩ (4,5%) и Австрия (4,4%).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на заетостта в една и съща фирма за 2008 г. е 10,8 години (10,3 за 1992 г.). [15] През 2012 г. в страната има над 20 милиона пенсионери. [16]

Безработицата в страната през февруари 2012 г. е 5,7%. [17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  2. ↑ World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  3. ↑ World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  4. ↑ а б в World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 18 януари 2020.
  5. ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 19 април 2020.
  6. ↑ World Economic Outlook Update, June 2020 стр. 7 // Международен валутен фонд. Посетен на 21 септември 2020.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 14 май 2019.
  8. ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  9. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  10. ↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
  11. ↑ Inequality-adjusted HDI (IHDI) // Програма за развитие на ООН. Посетен на 3 юли 2020.
  12. ↑ а б в г д August 2020: employment slightly up on the previous month // Федерална статистическа служба (Германия). Посетен на 4 октомври 2020.
  13. ↑ а б в г д е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 8 май 2020.
  14. ↑ Der „gute Hegemon“, Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012
  15. ↑ ((de)) Beschäftigungsdauer: „Die Mitarbeiter sind treu“ | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010
  16. ↑ ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.
  17. ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Германия&oldid=11966626“.