Икономика на Сърбия
| Икономика на Сърбия |
|---|
 |
| Обща информация |
| Теми относно Сърбия |
Икономиката на Сърбия е основана на принципите на пазарната икономика, отличава се с най-висок дял на сектора на услугите, следван от промишлеността и селското стопанство. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. в Югославия, част от която е и Сърбия, се осъществява преход от планова икономика към пазарна такава, но този преход е белязан от граждански войни в Югославия, икономически санкции от страна на ООН между 1992 и 1995 година и бомбардировки през 1999 година от страна на НАТО, при които са унищожени част от инфраструктората и производството, и са загубени много търговски отношения.
Очакванията са номиналният БВП през 2020 г. да достигне 56,886 млрд. щ.д., а по ППП той се очаква да се равнява на 137,294 млрд. щ.д. Най-силните отрасли на сръбската икономика са енергетика, автомобилостроене, производство на машинни части, минно дело и селско стопанство. От най-голямо значение за сръбското стопанство са Белград, който е и столица на Сърбия, седалище на Сръбската народна банка, Сръбската фондова борса и на повечето международни предприятия, развиващи дейност в страната, както и Нови Сад.
Макроикономически тенденции[редактиране | редактиране на кода]
| Брутен вътрешен продукт | ||||
|---|---|---|---|---|
| година | БВП (в милиарди USD) | ръст на БВП | БВП на човек (USD)(номинален) | БВП на човек (USD) |
| 2000 | 8.7 | 4,5% | 1160 | 5713 |
| 2001 | 11.5 | 4,8% | 1536 | 6177 |
| 2002 | 15.3 | 4,2% | 2036 | 6512 |
| 2003 | 19.8 | 2,5% | 2640 | 6857 |
| 2004 | 23.8 | 8,2% | 3186 | 7638 |
| 2005 | 25.3 | 6,0% | 3408 | 8357 |
| 2006 | 29.7 | 5,6% | 4009 | 9141 |
| 2007 | 39.9 | 7,1% | 5387 | 10 071 |
| 2008 | 50.0 | 5,6% | 7054 | 10 792 |
| 2009 | 40.4 | -2,0% | 5478 | 10 679 |
| Източник: МВФ, Световната икономическа перспектива, октомври 2008 [1] | ||||
Валута[редактиране | редактиране на кода]
Стойности на сръбския динар през януари 2009 година са равни на 0.0106 евро и 0.0137 американски долара.
.svg)