Стопанство на Швейцария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Швейцария е процъфтяваща и стабилна модерна пазарна страна с брутен вътрешен продукт, по-висок от този на големи западноевропейски страни. Традиционно е известна с:

  • световно значимия швейцарски банков сектор - Обединена банка на Швейцария (UBS), Credit Suisse, Swiss National Bank, Zurich Cantonal Bank, Кантоналната банка на Базел, Юлиус Баер и пр., най-дълго съществувалата самостоятелно в страната частна банка „Вегелин" създадена в 1741г. в януари 2013г. се слива с Райфайзен банк - Швейцария.
  • фармацефтичните, химически и козметичните си компании като: Рош, Сандоз, Новартис и др.,
  • производството на точно прибороствоене и часовници - Swatch, Zenith, Doxa, Omega, Rado, Perrelet, Maurice Lacroix, Bulova, Louis Erard, Longines, Balmain, Quinting, Balmain, Tag Heuer, Breitling, Frederique Constant, Guci и пр.,
  • с универсалните армейски джобни ножчета на Wenger и Victorinox[1],
  • производството на шоколади - компанията Нестле (въвела продуктите "нескафе", "нескуик" и ред други в хранителния и фармцефтичния сектор), фабриките Сушард (Milka), Toblerone в Базел, Lindt & Sprüngli в Килхберг и Teuscher в Цюрих, Alprose, Camile Bloch, Favarger, Frey, Maestrani, Villars Maître и пр.[2],


Страната е член на Европейската асоциация за свободна търговия. През последните години се стреми да спазва изискванията на Европейския съюз, за да увеличи своята международна конкурентоспособност. Пълноправното членство в ЕС е крайната цел на швейцарското правителство в дъргосрочен план. Поради тази причина е създадена Интеграционна служба при Министерството на икономиката и външните работи.

За да се минимизират негативните последствия от изолацията на Швейцария от останалите държави в Европа, през 1999 е подписано споразумение за увеличаване на икономическите връзки между Швейцария и ЕС. Продължават да се обсъждат по-нататъшните области за взаимно сътрудничество. През 1992 Швейцария гласува против членството в Европейската икономическа общност и оттогава поддържа и развива връзки с другите европейски страни чрез двустранни споразумения.

Стопанска структура[редактиране | edit source]

Швейцария е развита индустриална страна с модерно и интензивно селско стопанство. Нейната икономика е свързана с широкия европейски и задокеански пазар. Тя е един от главните финансови и банкови центрове в света. Традиционно силно се развиват международния туризъм и външната търговия. По жизнен стандарт страната заема второ място в света. Световно известни са отрасли от неината промишленост – производство на часовници , на млечни продукти , на шоколад , банковото дело и животновъдството. Швейцарската промишленост се характеризира с голяма завимост от вноса на суровини и се специализира в производството на скъпоструващи и висококачествени изделия , изискващи малко суровини и висококвалифициран персонал. Част от отраслите на възникнали като отделна промишленост – часовникарска , текстила и галатериина. Водеща роля имат машиностроенето(по-точно приборостроене и производството на транспортни и текстилни машини) , електрониката , химическата , хранително – вкусовата и текстилната промишленост. Развитието на енергетиката се базира на големите хидроенергийни запаси на швейцарските реки. Само 10% от енергийните нужди на страната са задоволеени от собствени горива – нефт , въглища и газ. Недостигът се компенсира с внос на въглища от Германия и на нефт от Близкия Изток и Северна Африка чрез нефтопровода Генуа – Енгъл. Над 60% от електроенергията се получава от ВЕЦ по реките Рона , Рейн и Ааре. По електроенергия на глава от населението Швейцария заема едно от първите места в света.За западните райони се внася електроенергия , но от източните се изнася голямо количество. Малките предприятия за металургия в страната работят само с вносни суровини и метален лом. Общото проиводство на стомана и чугун е 1 млн. тона годишно , количество което не задоволява нуждите на страната и затова се внася допълнително. От Франция се внася необработен боксит които с евтина собствена електроенергия се преработва и по-голямата част от получения алуминий се изнася. Машиностроенето е най-важния отрасъл на промишлеността. Пройзвеждат се почти всички видове машини , като делът на страната в световния износ на машини е 10%. Развито е проиводството на електротурбини , елдвигатели , машини за полиграфическата , хранително-вкусовата , хладилната и металообработващата промишленост. Швейцария е известна с производството на металорежещи машини , на двигатели с вътрешно горене , на електроизмервателни уреди . Голям дял има финната механика главно с производството на часовници , което има многовековна традиция. До средата на 20ти век на всеки 10 часовника в света 7 са произведени в Швейцария. Времето на швейцарския монопол в производството на измерватели на времето е вече минало. Сега вече в страната не се произвеждат евтини и масови часовници а се произвеждат прецизни и скъпи часовници. Своеобразен конкурент в производството на часовници е Италия където в нелегални фабрики се произвеждат швейцарски имитации. Швейцария осигурява половината от световния износ на часовници. Преобладават малките и средните предприятия и само 3 завода имат над 1000 работника. Големи известни фирми за часовници са : “Омега”, “Таван”,”Лангендорф”, “Watch” , които устояват на конкуренцията на електронните часовници производство на Хонконг, Южна Корея и Япония. Фирмата “Омега” е основана през 1848г. Нейната централа е в гр.Бил. Има представителства в 156 точки от света. Произвеждат се атомни часовници които за 3000 години дават една секунда отклонение. Наличието на минерални соли в пайона на Базел и излишъкът на електроенергия са създали благоприятни условия за развитие на химическата промишленост. Останалите химически суровини са вносни, предимно от Южна Франция. Страната се специализира в изработването на фармацевтични изделия . Произвеждат се и анилинови и багрилни вещества , химически торове , пластмаси , изкуствени влакна , парфюмерийни изделия. Един от най-старите отрасли е текстилната промишленост. Произвеждат се висококачествени фини тъкани от изкуствени и естествени влакна. Застъпени са копринената, вълнената и памучната промишленост. В условията на занаятчийско и домашно производство се изработват шевици, кърпи за глава и други битови тъкани. Този дял има експортна насоченост. За хранително – вкусовата промишленост най-голямо значение има млекопреработването което се базира изцяло на местни суровини. Произвеждат се 24 вида сирене, сгъстено сухо мляко , масло, млечен шоколад и бонбони. В страната има 23 бонбонени и 16 шоколадови фабрики даващи около 100 хил тона годишна продукция, 40% от която се изнася. В страната има още предприятия за консерви, захар, вино, бира и др. Селското стопанство на Швейцария е механизирано и високоинтензивно, но дава около 5 % от националния доход. Поради планинския релеф се разорават само 8% от земите. 60% от обработваемата земя е заета от зърнени култури – пшеница , по-малко царевица , ечемик , ръж , овес. Получените суровини не са достатъчни и се налага внос на пяница от Канада и Аржентина. Картофите са втора по важност култура. С тях се заема 20% от площите. Отглеждат се още захарно цвекло , тютюн и др. Швейцария е жп и шосеен кръстопът на Европа. През страната минават и най-важните европейски въздушни линии. От международно значение са летищата на Цюрих , Женева и Базел , обслужвани от авиокомания “Свисер”(Swiss Air). Швейцария е класическа страна на туризма. Гошно се посещава от над 10 млн туристи които внасят 3 млрд $ приходи. Богата е туристическата база от хотели, санаториуми и курорти. Най-посещавани са големите градове, езерата и зимните курорти ( Давос , Бад Скоул , Флимс ) . С право наричат Швейцария световна банка. Към нейните банки се стичат пари от всички посоки. Банките са 580, а с филиалите си – 4500. На 1300 души се пада по една банка. Географията на влоговете обхваща 84 страни. Неспазването на тайната на влога се наказва със затвор и голяма глоба. На страната се пада 2 % от световния външнотърговски оборот. В чужди предприятия които се ръководят от швейцарски капитали работят над 3,5 млн дущи, повече отколкото в самата Швейцария. Важни търговски партниори на страната са страните от ЕС – Германия , Франция , Италия , Великобритания, а също така САЩ , Австрия и Швеция.

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Швейцарската железница има отсечки с дължина 5636,2 километра. През 2009 година средностатистически всеки живущ в Швейцария е пътувал 49 пъти с влак — най-често за Европа. Средната пропътувана дистанция е 2291 километра годишно – по този показател Швейцария е на първо място в света. [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Традицията им започвата високо в Алпите от Карл и Виктория Елсенер през 1884 година. Victorinox получава първия си договор за доставка на Швейцарската армия на здравия войнишки нож Soldier в 1891 година. На 12 юни 1897, Карл Елсенер изобретява сгъваемия "Швейцарски офицерски нож", съвсем нова разработка, чийто дизайн е официално регистриран и патентно защитен. Този революционен нож станал предпочитан в цял свят със своето високо качество, многофункционалност и перфектен дизайн е може би най-популярният многофункционален нож в света, днес четвъртата генерация на фамилия Elsener продължава производството му
  2. През 1697 година жителят на Цюрих Хенри Ешер донася от Брюксел шоколада в Щвейцария. B 1819 г. Франсоа Луи Кайе отваря първата фабрика за производство на шоколад при град Веве(й) (днес е притежание на „Nestle“), в 1826 г. в кантона Нойшател Филип Сушард открива шоколадова фабрика в Сериер на марката „Сушард“, която през 1884 г. започва да прави шоколад „Милка“ (днес „Сушард“ е притежание на американския гигант „Крафт Якоб“), В 1908 г. в Берн започва производството на „Тоблерон“ - характерно с триъгълната си форма триъгълно шоколадова блокче с мед и бадемова нуга. Швейцария консумира най-много шоколад в света на глава от населението (около 12 кг шоколад на чъовек годишно). , през 1830 г. в " сладкото" производство се включва и Шарл - Амедей Кохлер от Лозана. Млечният шоколад е швейцарско изобретение - Хенри Нестле през 60-те години на 19 век работещ като фармацевт във Вевей, решава да подобри качеството на прясното мляко, давано от кравите му, а неговият съсед и приятел Даниел Петер, зет на Кайе и производител на свещи, отваря фабрика за шоколадови бонбони през 1867 г. През 1876 г. той решава да смеси какао на прах с прясно мляко, за да омекоти горчивия вкус, който остава в устата. Така се ражда млечният шоколад. През 1905г. Петер и Кохлер, който междувременно изобретява шоколада с лешници, основават обща компания, която в продължение на три десетилетия купува мляко от Нестле. През 1911г. към тях се пресъединява и Кайе. През 1929г. обаче " Нестле" поглъщат компанията им и така започва нов етап в шоколадовата индустрия с налагането на едноименната марка. През 1869г. друг доайен на шоколадовата индустрия - Якоб Тоблер, открива предприятие в Берн, където започва да произвежда специфичната консистенция от шоколад и мед, прочутия " Тоблерон". Последният от това поколение, Йохан Рудолф Линд, отваря своята фабрика за шоколад в Берн през 1879г. Той въвежда нов метод, при който след обработка на първоначалната субстанция, при температура 80 градуса шоколадът става изключително фин и пухкав, топящ се в устата. През 1913г. той пуска в производство и шоколада с пълнеж. Днес са световно известни шоколадите с марка "Нестле"," Линд", " Сушард", и " Тоблерон". Шоколадите "Кайе" продължават да се произвеждат във френския град Брок.
  3. Schweizer Züge - Bahn frei für die Pufferküsser - статия на Michael Soukup в Шпигел Онлайн от 31 август 2010