Стоян Настев
| Стоян Настев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1937 г.
Охрид, Османска империя |
Стоян Настев, наречен Опейчанеца[1], е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Настев е роден в 1866 година в село Опеница, Охридско, днес в Северна Македония. Председател е на селския революционен комитет от 1901 до 1903 година. Войвода е на опейническата чета по време на Илинденско-Преображенското въстание и се сражава при местността Ращанец на 31 август, където 12 негови четници са убити, той е ранен в крака, а с него се спасява Сандре Георгиев от Опеница. Четата му е предадена от братята Велян, Симон, Йоан и Тасе Славеви от Речица, на които е искано близо 200 кг жито за прехрана на въстаниците. Скриват се в пещера край Маркови кули с 40 души, а след това се прехвърля в Лешанската гора при свещеник Васил Попангелов. Двамата водят сражение с турски аскер пет часа на 14 септември, в което загива Попангелов.[2]
По време на въстанието имотите на Стоян Настев и братята му Димо и Илия е опожарен, затова заедно с жена си Цвета и децата Христо (17), Георги (15), загинал на фронта през Първата световна война.[3] и Йосиф (13) се прехвърля да живее в Охрид. Христо Настев също участва във въстанието и по-късно е сръбски депутат.[2]
Умира в 1937 година в Охрид.[4][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
- ↑ а б в г Арсовъ, Т. Христо Стояновъ Настевъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 14.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 25
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
