Стоян Поппетров
| Стоян Поппетров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1913 г.
|
Поп Стоян Поппетров е български духовник и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Поппетров е роден в 1874 година в село Подвис, Кичевско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Битоля и в 1895 година става свещеник, а по-късно монах в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“ под името Софроний. Става член на ВМОРО и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Кичевско. Ранен и пленен от турците, поп Стоян е осъден на 101 година затвор, но в 1904 година успява да избяга от Битолския затвор и действа в нелегалност. След Младотурската революция става игумен на Кичевския манастир.
След като Вардарска Македония попада в Сърбия след Междусъюзническата война протойерей Софроний участва в Охридско-Дебърското въстание и загива в сражение на 27 септември 1913 година край Кичевския манастир.[1][2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 386-387.
