Стоян Ристески
Тази статия е за историка и писателя от Северна Македония. За югославския партизанин вижте Стоян Ристевски.
| Стоян Ристески Стојан Ристески | |
| северномакедонски писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
Стоян Ристески (на македонска литературна норма: Стојан Ристески) е писател, поет и историк от Северна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ристески е роден на 2 ноември 1932 година в село Лешани, Охридско, тогава в Югославия. Учи в Лешани, Белчища и Охрид. В Битоля завръшва педагогическо училище, а в Скопие - Висше педагогическо училище и история на литературата на народите на Югославия във Философския факултет на Скопския университет. На 30 юни 1975 година защитава докторска дисертация във Философския факултет в Нови Сад с тезата “Книжевното дело и живот на Радослав К. Петкоски“.[1]
Ристески работи в основните училища в селата Оровник, Злести и Требенища, като и в педагогическото училище и в гимназията в Охрид (1960 - 1978). Работи като самоятелен педагогически съветник за македонски език (1978 - 1983). От 1983 до пенсионирането си в 1993 година е професор по „македонски език“ в университетите в Прищина и Ниш, а във Факултета за туризъм и ресторантьорство в Охрид преподава културно наследство и култура на обслужването.
Важна част от неговото научно творчество прояснява създаването на официалния македонски литературен език през 1944-1945 г. Той критикува този процес и най-вече ролята на главния езиков кодификатор Блаже Конески, считан за баща-основател и икона на югославската македонска култура. Оставайки ясно в рамките на македонизма, Ристески заема алтернативно-дисидентски позиции по отношение на някои скопски езикови и исторически догми.
Неговото индивидуално и свободолюбиво мислене предизвиква вниманието на югославските македонски тайни служби, които го подлагат на стриктен контрол. Това е документирано в книгата „Моите кодоши“ (2001), където Ристевски публикува обширни части от досието за него.
Умира на 31 януари 2021 година в Охрид.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Методија Патче (1974)
- Дејан Војвода (1974)
- Естреја Овадја Мара (повест, 1978; во скратена форма на еврејски јазик во Израел, 1984)
- Жубори (стихозбирка, 1978)
- Лазар Поп Трајков (1980)
- Коста Абраш (1981)
- Велгошти Архив на оригинала от 2008-08-27 в Wayback Machine. (1982)
- Литературни испитувања (1983)
- Прилози за писмените задачи и за литературниот јазик (1983)
- Македонски текстови (1987)
- Создавање на современиот македонски литературен јазик (1988)
- Костурчанки (1988)
- Две македонски судбини (1988)
- Григор Прличев – нови страници (1989)
- Оровник и Подмолје (1989)
- Легенди и преданија за Свети Наум (1990)
- Партизанскиот одред “Славеј“ (1990)
- Народни приказни, преданија и обичаи кај Египќаните (Еѓупците) во Македонија (1991)
- Една голооточка голгота (1991)
- Една необјавена македонска граматика од 1944 година од Ѓорѓи Киселинов (1991)
- Преспа под Албанија (1993)
- Судени за Македонија Архив на оригинала от 2012-04-20 в Wayback Machine. (1993 / 1995 / книга 2, 1996)
- Табу темата: Киселинов – Конески (1994)
- Невините жртви Босилка и Стојанчо (1994)
- Волино (1995)
- Непробол (стихосбирка, 1995)
- Голготата на Гоцевата внука Катерина (1997)
- Литературно-фолклорни прилози (1999)
- Навраќања на историски теми (2000)
- Прилози за историјата на македонскиот јазик (2000)
- Лешани (2000)
- Невреме (разкази, 2000)
- Стенографски белешки од Првата јазична комисија (2000)
- Естреја (2001)
- Моите кодоши (2001)
- Голооточка исповед (2003)
- Охридското езеро и неговата заштита (2003)
- Златните раце на Вангел Деребан (2003)
- Војводата Аргир Маринче (2003)
- Свештеникот Васил Попангелев (2003)
- Верица (2004)
- Пред карикатурата (2004)
- Записи за Миќуновиќ (2005)
- Охридски митрополиски кодекс (2005)
- Вишенската црква Света Петка (2007)
- Димитар Узунов (2007)
- Манастирот Света Пречиста Кичевска (2007)
- Си Свети (Сите Светии) од село Лешани (2007)
- Белички светости (2008)
- Прогонуван за идеја, Славе Циркоски (2008)
- Воислав И. Илиќ: алка на две литератури, на две култури (2010)
- Сеќавања за генералот Васко Карангелески (2011)[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мишо Јузмески: „Пофални слова“ , Благоевград, 2006
- ↑ Ин мемориам: Почина проф. д-р Стојан Ристески, научен работник, писател, еминентен хроничар на Охрид и родољуб // Ohrid News, 31.01.21. Посетен на 6 декември 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Стојан Ристески: „Библиографија“, Струга, 2012
