Стоян Стоименов
| Стоян Стоименов | |
| български публицист | |
| Роден |
20 февруари 1908 г.
|
|---|---|
| Починал | 1993 г.
|
| Народен представител в: V НС VII НС VIII НС [1][2] | |
Стоян Василев Стоименов е български книгоиздател и публицист, герой на социалистическия труд.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 февруари 1908 година в българската част на село Ресен, като днес съществува само босилеградското село Ресен. Първоначално учи в родното си село, а после в мъжката гимназия „Неофит Рилски“ в Кюстендил. През 1927 г. става член на БКМС, а на следващата година на БКП. През 1928 г. основава организацията на РМС в Кюстендил. От 1929 до 1930 е член на ЦК на РМС. Между 1930 и 1932 г. е секретар на ОК на РМС в София. Сътрудничи на вестниците „Новини“, „Трибуна“ и „Младежка дума“. В периода 1935 – 1948 г. е член на Окръжния комитет на БКП в София. Между 1941 и 1943 г. лежи в Гонда вода и Еникьой. Основава издателствата „Нов свят“ и „Нариздат“, като ги ръководи в известен период от време. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е интерниран[3].
От 1944 до 1946 г. ръководител на Партиздат. През 1953 г. за кратко е търговски представител на България в Чехословакия. След това е заместник главен директор на „Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с книги“. Известно време е първи секретар на Ленинския районен комитет на БКП, а от 1956 до 1960 г. е член на Градския комитет на БКП в София. През 1956 г. завършва история в Софийския университет. Става кандидат-член на БКП (1958 – 1966) и член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1971 – 1981). С указ № 121 от 19 февруари 1968 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“[4]. От 1966 до 1990 е член на ЦК на БКП. Между 1960 и 1971 г. е директор на Музея на революционното движение[5]. От 1971 до 1976 г. работи на обществени начала като директор на Националния комитет за трезвеност.
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Телените мрежи и високите зидове не сломиха духа на борците. Спомени от лагерите „Гонда вода“ и „Еникьой“, 1969
- И перото бе щик. Спомени, Изд. на ОФ, 1974
- В борбата за новия свят. Мемоари, публицистика. 1984
- Страници из техния живот. Спомени и очерци (за партийни дейци и писатели-комунисти), Партиздат, 1984
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 395
- ↑ Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 395
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 21 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131021032049/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=573547616§ionID=5, посетен на 28 юни 2017
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 498
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 396