Стоян Тилков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Тилков
български юрист и революционер
Роден
Починал
неизв.
Писмо на Скопската българска митрополия до българския екзарх от 30 ноември 1902 година, подписано от секретаря Стоян Тилков

Стоян Тилков е български юрист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Тилков е роден на 18 януари 1870 година в демихисарското село Кърчово, тогава в Османската империя. Завършва турска гимназия в Солун през 1893 година и право в Цариград през 1897 година. През 1896 година отпечатва в Солун „Малък турско-български речник“, издание и печат на книжарницата на Коне Самарджиев.[1]

В периода 1897 – 1904 година Тилков е преподавател в Цариградската българска духовна семинария и същевременно е член на Цариградския революционен комитет на ВМОРО. Между 1904 и 1906 година е секретар на българската църковна община в Сяр. По време на Сярската афера в края на 1905 година е арестуван от османските власти.[2] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Цариград.[3] На втория конгрес на организацията е избран за представител на Цариградския вилает в Съюзния съвет.[4] Сътрудничи с Панчо Дорев и става член на турския сенат.[5]

По-късно преподава турски език в Софийския университет.[6][7][8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Боев, Емил. След век и нещо за „Малъкъ турско-български речникъ“. Списание „Чуждоезиково обучение“, година XL, книжка 1, 2013, стр. 69 – 74.
  2. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 43.
  3. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 48.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 464.
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 56.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Тилков&oldid=12009350“.