Странджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа

Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
Най-висок връх Голяма Махиада 1031 m
Местоположение
Странджа (България)
Montanya.svg
България, Турция
Географски координати 41°46′59″ с. ш. 27°37′06″ и. д. / 41.783056° с. ш. 27.618333° и. д.
Географска карта на Странджа

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод "Червена планина"), Парория[1].

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение, граници, големина[редактиране | edit source]

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа (село). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%.

Релеф[редактиране | edit source]

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад-изток: южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 м, 41°57′56″ с. ш. 27°29′23″ и. д. / 41.965556° с. ш. 27.489722° и. д.) и северен Босна (връх Папия, 502 м), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове — Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узундж баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината - Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 м в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 м). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главният вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености[редактиране | edit source]

Планината е заета от т.н. Странджански антиклинорий, който в ядкати се е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 м н.в.) и левантийска (на 300 м н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившата вулканска ерупция сенонски варовици и мергели.

Климат и води[редактиране | edit source]

Климатът на Странджа е преходносредиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2°С), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 мм). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

Реките водещи началото си от планината се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване (до 80%) и с незначително участие на снежното подхранване (до 20%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари и е отражение на големите валежни количества през този период, на сравнително слабото изпарение и бързото разтапяне на снежната покривка. От друга страна, минималният отток през септември се явява като последица от оскъдните валежи и значителното изпарение през този месец.

От планината водят чалото си множество реки принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа — Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморският водосборен басейн се отнасят реките течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с проците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.

Почви, флора и фауна[редактиране | edit source]

Преобладаващите почви в планината са канелeни горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1 665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида.

От 26.06. до 05.07.1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растения [2] До 1980-те години орнитофауната на планината — една от най-богатите у нас, беше слабо изучена[3] В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев [4][5][6][7][8][9][10]

Селища[редактиране | edit source]

Странджа е най-слабо населената област в България — едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по черноморското крайбрежие са разположени 3 града: Малко Търново, Царево и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села, а на турска територия има 5 града: Малък Самоков (Демиркьой), Кофчаз, Лозенград (Къркларели), Бунархисар (Пънархисар) и Виза (Визе) и множество села.

Природен парк „Странджа“[редактиране | edit source]

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). На територията на Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Притегателна сила през вековете - страница на официалния сайт на Малко Търново
  2. Боев, З. 1985. Експедиция "Странджа - 85". - Природа и знание, 10: 33.
  3. Боев, З. 1988. Странджа — бяло петно на орнитогеографската ни карта. - География, 6: 4-6.
  4. Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. Автореферат кандидатска дисерт., БФ, СУ”Св.Кл.Охридски”, 26 с.
  5. Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП “Странджа”. В: сб.док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43-54.
  6. Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ “Устието на река Велека” и “Силистар”.-В: План за управление на защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, С., МОС: 77-86.
  7. Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. - Биолог. факултет, София, СНС по зоол. и хидробиол. при ВАК., автореф. канд. дис., 1-26.
  8. Милчев, Б. 1994. Проучване на зимуващите водолюбиви птици в Странджа планина и прилежащото Черноморско крайбрежие. - Год. СУ, С. 85: 277-290.
  9. Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ “Устието на река Велека” и “Силистар”. - В: План за управление на защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, С., МОС: 77-86.
  10. Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП “Странджа”. - В: сб. док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43-54.