Странджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа
Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
Странджа (България)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение България, Турция
Най-висок връх Голяма Махиада 1031 m
Странджа в Общомедия

Географска карта на Странджа

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод "Червена планина"), Парория[1].

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа (село)). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад-изток: южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 м, 41°57′56″ с. ш. 27°29′23″ и. д. / 41.965556° с. ш. 27.489722° и. д.) и северен Босна (връх Папия, 502 м), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове — Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с.Белеврен, отново на турската граница, се издига в.Арабаджи баир (709.6 м; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината - Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 м в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 м). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главният вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености[редактиране | редактиране на кода]

Планината е заета от т.н. Странджански антиклинорий, който в ядкати се е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 м н.в.) и левантийска (на 300 м н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившата вулканска ерупция сенонски варовици и мергели.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2°С), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 мм). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

Реките водещи началото си от планината се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване (до 80%) и с незначително участие на снежното подхранване (до 20%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари и е отражение на големите валежни количества през този период, на сравнително слабото изпарение и бързото разтапяне на снежната покривка. От друга страна, минималният отток през септември се явява като последица от оскъдните валежи и значителното изпарение през този месец.

От планината водят началото си множество реки принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа — Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморският водосборен басейн се отнасят реките течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с проците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.

Почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви в планината са канелeни горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южно-евксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и суб-евксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1 665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида. Растенията, които растат в Странджа са: бор, смърч, ела и др.

От 26.06. до 05.07.1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растения [2] До 1980-те години орнитофауната на планината — една от най-богатите у нас, беше слабо изучена[3] В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев [4][5][6][7][8][9][10]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Странджа е най-слабо населената област в България — едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по черноморското крайбрежие са разположени 3 града: Малко Търново, Царево и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села, а на турска територия има 5 града: Малък Самоков (Демиркьой), Кофчаз, Лозенград (Къркларели), Бунархисар (Пънархисар) и Виза (Визе) и множество села.

Природен парк „Странджа“[редактиране | редактиране на кода]

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). На територията на Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Притегателна сила през вековете - страница на официалния сайт на Малко Търново
  2. Боев, З. 1985. Експедиция "Странджа - 85". - Природа и знание, 10: 33.
  3. Боев, З. 1988. Странджа — бяло петно на орнитогеографската ни карта. - География, 6: 4-6.
  4. Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. Автореферат кандидатска дисерт., БФ, СУ”Св.Кл.Охридски”, 26 с.
  5. Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП “Странджа”. В: сб.док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43-54.
  6. Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ “Устието на река Велека” и “Силистар”.-В: План за управление на защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, С., МОС: 77-86.
  7. Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. - Биолог. факултет, София, СНС по зоол. и хидробиол. при ВАК., автореф. канд. дис., 1-26.
  8. Милчев, Б. 1994. Проучване на зимуващите водолюбиви птици в Странджа планина и прилежащото Черноморско крайбрежие. - Год. СУ, С. 85: 277-290.
  9. Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ “Устието на река Велека” и “Силистар”. - В: План за управление на защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, С., МОС: 77-86.
  10. Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП “Странджа”. - В: сб. док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43-54.