Странджа (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Природен парк
„Странджа“
Strandzha Natural Park, Bulgaria.jpg
Устие на река Велека, част от парка „Странджа“
Информация
Странджа (природен парк) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град с. Бяла вода, с. Кости
Данни
Площ 1 161 km²
Построен 24 януари 1995
Създаден 24 януари 1995
Уеб сайт http://www.strandja.bg

„Странджа“ е природен парк в България.

Местоположение[редактиране | edit source]

Площта му е 1161 km² и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в местностите Мишкова нива и Пропада. В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици.

Статут[редактиране | edit source]

Обявен е със заповед No.РД-30 от 24.01.1995 г., бр. 15/1995 на Държавен вестник.

История[редактиране | edit source]

Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия.

Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Виа Понтика. Общият брой на видовете хабитати е 121 като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от унищожаване чрез незаконно строителство, а планинската му част и непокътнатите със стотици години гори привличат секачите-бракониери.[1]

Защитените територии със самостоятелен статут, съгласно чл. 5 от Закона за защитените територии в парк „Странджа“ са 32 на брой. Най-известните от тях са Парория, Устие на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други. С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия. След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.

Климат[редактиране | edit source]

Граници на Парк „Странджа“

Климатът на Странджа планина е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море. Силното средиземноморско влияние е причина странджанският климат да има преходно-средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености (по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др.), които го отличават от другите райони с преходно-средиземноморски климат. Местата с най-много слънчеви дни в годината за страната, са крайбрежните части на парка. Тъй като планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели крайната, по-ниска част на планината и вътрешната по-висока част, са обособени в два отделни подрайона. Разпространението на смесената формация от горун и източен бук се явява като разделителна фитогеографска граница, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна. Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия.

Релеф и почви[редактиране | edit source]

Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват безкрайна верига без натрапчиви върхове или голи чукари, характерни за другите наши планини. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зелениката между селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова. При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи. Край реките се наблюдават алувиално-ливадни, ливадно-блатни и торфено-блатни почви. В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни. Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.

Флора[редактиране | edit source]

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморското и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро-азиатски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в Червена книга на България. Сред най-интересните видове са: Rhododendron ponticum – странджанска зеленика; Vaccinium arctostaphylos – странджанска боровинка; Taxus baccata – тис; Sideritis syriaca – кримски чай; Erica arborea – пирен; Anthemis jordanivii – Йорданово подрумиче; Scilla bythynica – битински синчец; Quercus hartwissiana – странджански дъб; Mespilus germanica – мушмула; Calluna vulgaris – калуна; Fagus orientalis – източен бук; Saponaria stranjensis – странджанско сапунче; Cistus salvifolius – тамянка; Daphne pontica – странджанско бясно дърво; Pyracantha coccinea – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.

Фауна[редактиране | edit source]

Културно историческо наследство[редактиране | edit source]

В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи. Тук почти без прекъсване се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата ни история. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско-сапийската династия, когато Бизия (днешният град Виза в Турция) става столица на Одриското царство. Към периода на Бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и куполната гробница-светилище в местността Мишкова нива. Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и търговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството рупи. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско-преображенското въстание.

Туристически обекти[редактиране | edit source]

  • с. Бръшлян – архитектурен и исторически резерват. В това старо село са запазени добре странджански къщи от 18 – 19 век, обявени за архитектурни паметници. Тук се намира старинната църква „Св. Димитър”, построена в края на 17 век с килийно училище – архитектурен паметник. Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно-посетителският пункт на Дирекцията на парка.
  • Град Малко Търново – общински център. Архитектурно-музеен комплекс, чешма в центъра на града „Големият врис”, православен храм „Успение Богородично” – архитектурен и исторически паметник, източнокатолически катедрален храм „Св. Троица”, природо-научен музей, в който множество снимки и приятни игри запознават децата с уникалната странджанска природа. Тракийска гробница в м. Пропада – на 4 km северозападно от града – археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива – археологически паметник от национално значение. Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.
  • Град Ахтопол – останки от антична крепост в града, църква „Св. Възнесение Христово” – архитектурно-художествен паметник, крепостна стена – архитектурен паметник, музейна сбирка, сграда на старото гръцко училище – архитектурен паметник.
  • Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. В този дълбок, усоен планински дол, под надвиснала скала с бликащ в основата ѝ лечебен извор древните траки са извършвали жертвоприношения за здраве. През християнската епоха местността продължава да се посещава от стотици поклонници, търсещи изцеление. Намира се на 18 km от Малко Търново в посока с. Сливарово.
  • Историческа местност Петрова нива – мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903 г., музейна сбирка. Намира се на 14 km от с. Звездец.
  • Извори на река Младежка – карстови извори, даващи началото на бистра и бързоструйна планинска река. Намират се в близост до с. Младежко. В района има пещери и останки от ранновизантийска крепост.
  • с. Граматиково – горска сбирка – атрактивно представяне на природата на Странджа.
  • с. Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид тайнственият нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на св. св. Константин и Елена (стар стил) - 3 юни.

Юридически спорове[редактиране | edit source]

С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия.[3] След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е временно спасена от застрояване. Опитите за застрояване на Странджа продължават чрез промяна на общия устройствен план на община Царево.

Сериозен проблем, свързан с управлението и контрола в парка, е липсата на единна институция, управомощена да управлява защитената територия, да осъществява контрол и налага санкции за нарушения на природозащитния режим. При сегашната ситуация тези задължения и отговорности са поделени между дирекцията на природния парк (на подчинение към Изпълнителната агенция по горите), съответните държавни горски (четири) и ловни стопанства (едно), регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас (на подчинение към МОСВ), Басейнова дирекция за Черноморски регион във Варна (също структура на МОСВ) и общинските администрации на Царево и Малко Търново.

Дирекцията на Природен парк (ДПП) “Странджа” провежда държавната политика за управление и контрол на защитената територия, с цел дългосрочното опазване на уникалната й природа и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие на района. ДПП Странджа отговаря и за двете едноименни защитени зони "Странджа" - за опазване на дивите птици и природните местообитания. В спектъра на нейните дейности се отнасят мероприятията по опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие; образователни, популяризаторски, консултантски и рекламни дейности, целящи повишаване екологичната култура на местното население и посетителите на Парка; изграждане и поддръжка на парковата инфраструктура за обслужване на туризма и рекреацията; осъществяване на научни и научно-приложни дейности; създаване и поддържане на база данни за Парка и прилежащите му територии. Важна част от дейността на Дирекцията е контролната дейност. Съгласно актуалния Устройствения правилник (в сила от 10.02.2012 г.) ДПП осъществява контрол по спазване на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите, Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за опазване на земеделските земи и подзаконовите актове по прилагането им, както и по други закони и нормативни актове, за които е упълномощена от органа по прилагането им. ДПП контролира спазването на режимите, нормите и условията, определени със заповедите за обявяване и с плановете за управление на природния парк, защитените зони и защитените територии от други категории, които попадат в териториалния обхват на дейност на Дирекцията. ДПП Странджа също: участва в контрола по възобновяването, стопанисването и защитата на горските територии в границите на природния парк; участва в контрола, съгласува всички горскостопански дейности и документи за района на дейност на ДПП. Служителите на ДПП Странджа са задължени да осъществяват специализиран контрол в териториалния обхват на дейност на дирекцията на природния парк.  С други думи ДПП Странджа е основния местен специализиран държавен контролен орган, който е длъжен да следи и налага спазването на природозащитните режими (определени със Заповедите за обявяване и с Плановете за управление (когато има утвърдени такива)), както на Природния парк, двете едноименни защитени зони, така и на природните забележителности и защитените местности в Парка. Съгласно Закона за защитените територии и Устройствения правилник Директорът на ДПП е длъжен да спира дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи в защитени територии - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на

утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти. При упражняване на контролната си дейност служителите на ДПП извършват проверки, при което съставят констативни протоколи. В случай на установени нарушения служителите на ДПП Странджа са длъжни да санкционират нарушителите - нещо, което всячески, много старателно и съвсем последователно се избягва от парковите служители. Чрез умишленото си бездействие ДПП Странджа практически е превърната в дългогодишен съучастник на горската, строителна и ловна мафии, унищожаващи Парка.

Резервати[редактиране | edit source]

Защитени местностти[редактиране | edit source]

  • БАТАКА - ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА СТРАНДЖАНСКИ ДЪБ
  • БОСНА
  • ВЕЛЕКА
  • ГРАДЕВ СРЕДОК
  • ДОКУЗАК
  • ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА ПИРЕН (Erica arborea)
  • КРИВИНИЗОВО
  • КЪЛКАТА
  • МАРИНА РЕКА
  • МЕЧИТЕ ДОЛОВЕ
  • МОРЯНЕ
  • ПАРОРИЯ
  • ПЕТРОВА НИВА
  • РУДЕНОВО
  • СИЛИСТАР
  • СТРАНДЖАНСКА ЗЕЛЕНИКА
  • СТРАНДЖАНСКИ ДЪБРАВИ
  • УСТИЕ НА РЕКА ВЕЛЕКА

Природни забележителности[редактиране | edit source]

  • ГРАДИЩЕТО - ест. находище на синя хвойна
  • КАМЕНСКА БЪРЧИНА - скално образувание
  • МАХАРАТА, МЕСТНОСТ Сарпия
  • НАХОДИЩЕ НА КАСПИЙСКА И ОБИКНОВЕНА БЛАТНА КОСТЕНУРКА В МЕСТНОСТТА Наково кладенче
  • НАХОДИЩЕ НА СТРАНДЖАНСКИ ДЪБ ЛЪЖНИК в м.Конаджика
  • ПЕЩЕРА И ИЗВОРИТЕ НА Р. МЛАДЕЖКА, м.Калето
  • ПЕЩЕРАТА ЕЛЕНИНА ДУПКА

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]