Странична линия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Странична линия при акула

Страничната линия е система от сетивни органи при водните гръбначни животни, предимно риби, която се използва за откриване на движения и вибрации в заобикалящата водна среда. Сензорната способност се постига чрез модифицирани епителни клетки, известни като космени клетки, които реагират на дразнене, причинено от движение и вибрация като трансформират тези сигнали в нервни импулси чрез възбудни синапси. Страничната линия изпълнява важна роля в общуването, поведението, хищничеството и ориентацията. Тя обикновено е видима, като бледа линия, която се простира по дължина от всяка страна на животното, от близост до хрилните капачета до основата на опашката. При някои видове, рецепторните органи на страничната линия са изменени и функционират като електрорецептори, които са органи, използвани за откриване на електрически импулси, а като такива тези системи остават тясно свързани. Повечето ларви на земноводни и някои възрастни форми притежават механочувствителни системи, подобни на страничната линия.[1]

Функция[редактиране | edit source]

Страничната линия дава възможност за откриване на движение и вибрации във водата около животно, създавайки представа за околното пространство и способност да се движат в него. Това играе важна роля при ориентация, хищническо и социално поведение.

В проучване от 2001 г., изследванията показват, че страничната линия е необходима на рибите за улавяне на вибрациите, предизвикани от плячка за да се ориентират към източника и да започне хищническото поведение.[2] Рибите са в състояние да откриват движение, произведени или от плячка или вибрираща метална сфера и се ориентират към източника, преди да пристъпят към атака. Това поведение продължава да съществува дори и при заслепена риба, но е било значително намалено, когато функцията на страничната линия се потиска с прилагане на CoCl2. Кобалтовият хлорид освобождава кобалтови йони, които нарушават йонния транспорт и предотвратяват сигналната трансдукция в страничната линии.[3] По-нататъшни опити, използващи гентамицинов разтвор или външно увреждане на страничните линии, за повреда на каналите и повърхностните рецептори, показват, че това поведение е зависимо специално от механорецептори, намиращи се в каналите на страничната линия.[2]

Странична линия при бабушка.

Анатомия[редактиране | edit source]

Основната функционална единица на страничната линия е невромаст. Невромастът е механорецептивен орган, който позволява усещането на механични промени във вода. Има две основни разновидности на невромасти при животните - канални невромасти и повърхностни невромасти. Повърхностни невромасти са разположени външно върху повърхността на тялото, докато каналните са разположени по страничните линии в подкожни, пълни с флуид канали. Всеки невромаст се състои от рецепторна космена клетки, чиято власинка е обхваната от пихтиеста желеподобна маса, наречена купула.[4] Космените клетки обикновено притежават глутамерови аферентни връзки и еферентни връзки, използващи ацетилхолин.[5] Рецептивните космени клетки са изменени епителни клетки и обикновено притежават пакети от 40-50 микровили (вкасинки), които функционират като механорецептори.[6] Тези снопове са организирани в неравни „стълбици“ с нарастваща дължина на власинките.[7] Така използването на механочувствителни власинки, съответства на функционирането на клетките в слуховата и вестибуларната система, което показва тясна връзка между тези системи.[8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. A lateral line analogue in cephalopods: Water waves generate microphonic potentials in the epidermal head lines of Sepia and Lolliguncula. // Journal of Comparative Physiology A 164 (1). 1988. DOI:10.1007/BF00612711. с. 1–5.
  2. а б Coombs, S., Braun, C. B., & Donovan, B. (2001). The orienting response of Lake Michigan mottled sculpin is mediated by canal neuromasts. Journal of Experimental Biology, 204(2), 337 -348.
  3. Karlsen, H. E., & Sand, O. (1987). Selective and Reversible Blocking of the Lateral Line in Freshwater Fish. Journal of Experimental Biology, 133(1), 249 -262.
  4. Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 323.
  5. RUSSELL, I. J. (1971). The Pharmacology of Efferent Synapses in the Lateral-Line System of Xenopus Laevis. Journal of Experimental Biology, 54(3), 643 -659.
  6. FLOCK, A. (1967). Ultrastructure and function in the lateral line organs. Lateral Line Detectors. Edited by P. Cahn. Indiana University Press.
  7. Peach, M. B., & Rouse, G. W. (2000). The Morphology of the Pit Organs and Lateral Line Canal Neuromasts of Mustelus Antarcticus (Chondrichthyes: Triakidae). Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom, 80(01), 155-162.
  8. FLOCK, A. (1967).