Странско
 |
| Странско | |
  Странско  Странско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 489 души[1] (15 март 2024 г.) 18,5 души/km² |
| Землище | 26,419 km² |
| Надм. височина | 129 m |
| Пощ. код | 6428 |
| Тел. код | 03933 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 69691 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Димитровград Иво Димов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Странско Филю Стоев (ГЕРБ) |
Странско е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото датира от средата на 17 век. Старото име на селото е Гурбетито, преименувано през 1906 г. на Странско. Името на селото се е получило от изстрадалата съдба на жителите му, които са преселници гурбетчии от далечните покрайнини на България. Жителите на селото са преселници от района на Кукуш. Преселили са се най-вероятно през втората половина на 17 век след турските безчинства в района на Солун и Беломорска Тракия.
След опожаряването и обезлюдяването на градовете и селата, жителите побягнали и се преселили във вътрешността на България.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението изповядва християнска религия.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото се нарича „Света Богородица“, съградена е през 1853 – 1856 г. През 1873 г. е осветена от владиката Иларион Макариополски. Обявена е за паметник на културата.
През 1872 г. в нея се е състояло „Курбетско съзаклятие“ – заклеване и преминаване в редовете на „верующите“ в святото дело за свободата на България. Пред иконата на Спасителя, под купола на кръста, всички дали дума за вярност пред революционния комитет „Атилци“ на Стара Загора.
В селото има два певчески състава за автентичен фолклор, които участват в редица фолклорни изяви в цяла страна и печелят многократно призови места.
До село Странско се е намирал рудник за лигнитни въглища „Здравец“, който вече е съборен.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Село Странско е родното място на известния хореограф и изпълнител на народни танци Гьоко Гьоков.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Миналото на село Странско & Курбетското съзаклятие“ (2004г.2020г.) – Мария Ковачевска книга за историята и етнографския бит на селото.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
