Стратоники

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
Стратоники
Στρατονίκη
Гърция
40.5275° с. ш. 23.7622° и. д.
Стратоники
Централна Македония
40.5275° с. ш. 23.7622° и. д.
Стратоники
Халкидика
40.5275° с. ш. 23.7622° и. д.
Стратоники
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина455 m
Население538 души (2021 г.)

Стратоники или Ѝзвор (на гръцки: Στρατονίκη или Стратоники, до 1924 година Ίσβορο, Исворо, катаревуса Ίσβορον, Исворон[1]) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, със 750 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Извор е село в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 75 километра източно от град Солун, с гледка към Йерисовския залив и полуостров Света гора.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика (където по-късно възниква село Извор) е пославянчена. През ХV-ХVІ век Извор е едно от рударските селища в района на Сидерокапса. Жителите му са християни, както следва:

Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово.[3]

В началото на ХVІІ век Хилендарският манастир притежава няколко къщи, магазини, лозя и ливади в Изборос на стойност над 20 000 акчета. До 1640 година манастирът купува още ливади край селото.[4]

В XVII век в Извор е преместен от Йерисос центърът на Йерисовската епархия, където остава до XIX век, когато след Гръцкото въстание от 1821 година е преместен в Леригово. Френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери споменава Изворския епископ. В Стратоники все още има местност, която се нарича Деспотико.[5] През ХVІІ век рударството в района започва да запада. По това време в Извор живеят и мюсюлмани. В 1743 година броят на миньорите в селото е 184 души.[6]

Английският учен и дипломат Уилям Лийк, който в началото на ХІХ век посещава района, пише, че Низворо се състои от 300-400 къщи, разделени на две почти еднакви махали, гръцка и турска, разположени на половин миля една от друга. Начело на гръцката махала е епископът на Ерисос, а на турската - Рустем ага, който е ръководител на сребърните мини.[7]

Българският език се запазва в района до края на XIX век. Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Извор и съседното Ново село все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[8]

Църквата „Свети Николай“ в Извор е от 1812 година.[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Исворос (Isvoros), Йерисовска епархия, живеят 720 гърци.[10] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Извор като българско селище с три мраморни църкви и училище.[11]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Извор живеят 500 жители гърци християни.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор има 530 гърци.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Извор влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година то е прекръстено на Стратоники.

Прекръстени с официален указ местности в община Стратоники на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хаджи Кури[14] Χατζή Κουρί Дасаки Δασάκι[15] възвишение на ЮЗ от Стратоники и на Ю от Стагира (Казанджи махала)[14]
Зепко[14] Ζέπκο Кладеро Κλαδερό[15] местност на СИ от Стратоники и на С от Стратони на морския бряг,[14] в която е разкрита Зепкоската базилика[16]
Пунда[14] или Буда Μπούντα Рахони Ραχώνι[15] нос на СИ от Стратони[14]
Кури[14] Κουρί Дасаки Δασάκι[15] местност на морския бряг на Ю от Стратони[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стратоники
Починали в Стратоники
  • Евлогий Курилас (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Στρατονίκη // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 18 юни 2014.
  3. ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.
  4. ↑ Fotić, Aleksandar. Adaptation and Survival: Hilandar in the Ottoman Empire (15th-17th Centuries), Hilandar Monastery, ed. by G. Subotić, Belgrade: SASA 1998, 91-102 p. 102.
  5. ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
  6. ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 86.
  7. ↑ Leake, William M. Travels in Northern Greece, vol. 3, London, 1835, p. 160.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
  9. ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 114 – 115. (на руски)
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
  14. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
  16. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/521/7-1-1981 - ΦΕΚ 51/Β/28-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-28. Посетен на 8 ноември 2014. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стратоники&oldid=12095740“.